ПО ПЪТЯ   

Йозеф Куделка се ражда през 1938 в Моравия. Завършва авиационно инженерство през 1961 в Прага.  Работи като авиоинженер, но паралелно и снима, в началото основно театрални проекти. През 1962 отбива военната си служба в Братислава и започва да снима основно роми.

През август 1968 снима инвазията на военните сили на Варшавския договор в Прага. Кадрите стигат до Вацлав Хавел, който предлага да ги изнесе в Америка, но пътуването е осуетено. Все пак част от снимките са изнесени от страната, благодарение на Евгений Остров, куратор на фотографския отдел в институт „Смитсониън“. В Ню Йорк той ги показва на фотографска агенция „Магнум“. Останалото е история.

Агенцията публикува снимките във водещи списания в целия свят, за да отбележи първата годишнина от руската инвазия. Без да знае, Куделка получава наградата „Златен медал на Робърт Капа“, давана ежегодно от Международния пресклуб на Америка за изключителни фотографии. Призът е присъден на "анонимен чешки фотограф". Едва след смъртта на баща си Куделка признава, че снимките от Пражката пролет са негови. Прави го по повод първата си голяма изложба в Лондон през 1984. В Чехословакия снимките са  публикувани за първи път 22 години след като са направени – през август 1990.

Човекът, който рискува живота си, за да документира Съветската инвазия в Чехословакия, броди безродствен из Европа от 1970 до 1987, когато получава френско гражданство. За да благодари на страната за приема, Куделка дарява 75 свои снимки от скитническия си период. Те са изложени в Париж през 1988 и стават основата на неговата работа „Изгнания“. Част от тези снимки са представени през 2017 в Център Помпиду в Париж, по време на изложбата „The Factory of Exiles”, посветена на артиста. Сега тези изключителни кадри се излагат за първи път извън Франция. Изложбата „ИЗГНАНИЯ“ е в София до 9 юни. Организира се от Френски институт в България и СГХГ, в партньорство с Център „Помпиду“, с подкрепата на Експресбанк.

КАК ЗАПОЧНАХТЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАТЕ С ФОТОГРАФИЯ?

За първи път видях „истински“ снимки, когато бях на 12. Човекът, който доставяше хляб в нашето село веднъж седмично, показваше снимки от провинцията на баща ми. Веднага поисках да имам камера и аз. Първата ми беше имитация на 6х6 см двоен рефлексен обектив от бакелит. Пазя я и до днес. Спечелих парите за нея, като берях диви ягоди и ги продавах в близкия град. Едва след като отидох да уча в Прага, приятел от училище ми показа, че е възможно да се правят увеличени снимки. 

ПРЕЗ 60-ТЕ СНИМАТЕ В ТЕАТЪРА, КАК СЕ СЛУЧИ ТОВА?

Случайно. Един от приятелите ми имаше чичо, който беше редактор в списание „Дивадло“. Първият спектакъл, който снимах, беше Майка Кураж на Брехт. Същата година завърших Политехниката. Продължих да снимам за списанието, докато работех и като авиационен инженер. Напуснах професията през 1967, когато станах член на Съюза на творците. По онова време в Чехословакия това беше единственият начин да се измъкна от инженерството и да работя самостоятелно.

НО ТОГАВА ИДВА РУСКАТА ИНВАЗИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 1968.

По време на инвазията просто снимах, но не проявявах. Нямаше време за това. Едва по-късно обработих всичко. С помощта на различни хора негативите излязоха благополучно от страната и пристигнаха в Ню Йорк. Фото агенция Магнум контролираше отпечатването на снимките и тяхното разпространение по целия свят. Бяха подготвени за публикуване във водещи списания в много страни, за да се отбележи първата годишнина от руската инвазия през август 1969.

И ТОГАВА, БЕЗ ДА ЗНАЕТЕ, ПОЛУЧАВАТЕ НАГРАДАТА „ЗЛАТЕН МЕДАЛ НА РОБЪРТ КАПА ЗА 1969“, ДАВАНА ЕЖЕГОДНО ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ПРЕСКЛУБ НА АМЕРИКА ЗА СНИМКИ, ИЗИСКВАЩИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СМЕЛОСТ. НАГРАДАТА, РАЗБИРА СЕ, Е ПРИСЪДЕНА НА "АНОНИМЕН ЧЕШКИ ФОТОГРАФ“, ЗА ДА СЕ ЗАЩИТИ ВАШАТА САМОЛИЧНОСТ.

ПО ОНОВА ВРЕМЕ В ПРАГА ИМА И ДРУГИ ФОТОГРАФИ, НО ИМЕННО ВИЕ ОТРАЗЯВАТЕ НАЙ-ДОБРЕ СЪБИТИЕТО. ЗАЩО?

Това, което се случваше в Чехословакия, засягаше пряко живота ми. Това беше моята страна. Именно това беше разликата между мен и другите фотографи, които дойдоха от чужбина. Направих тези снимки за себе си, а не за медиите. Бяха публикувани съвсем случайно. Не бях репортер. Никога не бях снимал нещо, което бихте нарекли „новини“. Изведнъж, за първи път в живота си се сблъсках с подобна ситуация. Реагирах на това. Знаех, че е важно да снимам, затова снимах. Не мислех много за това, което правех. Оттогава никога не съм преживявал или снимал подобно нещо.

МОЖЕТЕ ЛИ ДА ОПИШЕТЕ КАКВО БЕШЕ ТОЛКОВА СПЕЦИАЛНО?

Преди това не съм си и представял, че хората могат да се променят толкова много, когато са обединени от обща кауза. Когато дойдоха руснаците, хората забравиха кой кой е. Не беше важно кой е комунист и кой не, кой е млад, кой е стар или каква е професията му. Единственото важно нещо беше, че за една нощ чужда армия е нахлула в страната ни и всички бяха против това. Беше време, когато се случваха чудеса. Когато всички бяха добри един към друг. Хората се държаха както никога преди. Аз също. Усетих, че всичко, което може да се случи в живота ми, се случва през тези седем дни. 

А РУСКИТЕ ВОЙНИЦИ?

В началото бяха напълно объркани. Не знаеха къде са. Бяха изненадани, че чехословаците не ги искат. Странно, но не изпитвах никаква омраза към тях. Бяха млади мъже като мен. Знаех, че не са отговорни за това. Трагедията беше, че живеех в същата система, както и те, и това, което се случваше с тях, можеше да се случи и с мен. Един ден също можех да се озова в бронирано превозно средство някъде в Будапеща или Варшава.

ВАШИТЕ СНИМКИ ОТ ИНВАЗИЯТА ОТ 1968 СТАВАТ СИМВОЛ НА ВЪОРЪЖЕНАТА НАМЕСА ВЪВ ВСЯКА СТРАНА, НЕ САМО В ЧЕХОСЛОВАКИЯ. 

Снимките от руската инвазия са важни като исторически документ. Но може би някои са и нещо повече. Онези, на които не е важно кой е чехословак и кой е руснак, а това, че един човек има оръжие, а другият – няма. И този, който няма, всъщност е по-силен.

КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИДЯХТЕ СНИМКИТЕ СИ ПУБЛИКУВАНИ?

През август 1969. Беше неделя сутрин. Излязоха в списание „Сънди таймс“. Не можех да кажа на никого, че са мои.

КАКВА БЕШЕ ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ДА РЕШИТЕ ДА НЕ СЕ ВЪРНЕТЕ В ЧЕХОСЛОВАКИЯ?

Страхът. Не исках да отида в затвора.

КАКВО МИСЛЕХТЕ ЗА ЗАПАДА, СЛЕД КАТО НАПУСНАХТЕ ПРАГА?

Винаги съм се смятал за късметлия, че съм роден в Чехословакия, така че не съм свикнал с някои неща, които на Запад са приемани за даденост. Напуснах Чехословакия, когато вече бях мъж. Бях на тридесет и две. Бях силен, здрав и не бях наивен. Имах мнение за нещата. Не ми трябваше кола и всичко, което повечето хора имаха. За разлика от нас, западните фотографи имаха паспорти, можеха да отидат, където пожелаят. Имаха повече пари, повече възможности. Реших да се опитам да не се приспособявам. Исках да остана различен и да поддържам здравословния си гняв възможно най-дълго.

Не ми трябваше много – спален чувал, чифт обувки, два чифта чорапи и един панталон за година. Едно сако и две ризи ми стигаха за три години. С парите от Магнум, които на повечето хора биха стигнали за няколко месеца, успях да живея няколко години. Не исках да се връщам никъде. Исках да знам, че никъде нищо не ме чака, че мястото, където трябваше да бъда, е там, където съм в момента. И че когато няма какво повече да снимам, ще е време да отида на друго място.

СЛЕД КАТО НАПУСНАХТЕ ЧЕХОСЛОВАКИЯ, СНИМАХТЕ ЛИ НЯКОГА ОТНОВО ТЕАТЪР?

Не. Не желаех да се връщам към това. Да снимам театъра на света ме интересуваше повече.

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СНИМАНЕТО НА ТЕАТЪР И СНИМАНЕТО НА РЕАЛНИЯ СВЯТ?

Спектакълът в театъра е нещо завършено само по себе си. Документирането, записа на спектакъл никога не ме е интересувало. Снимах цигани и театър едновременно. С циганите също беше театър. Разликата беше, че пиесата не беше написана и нямаше режисьор – имаше само актьори. Беше истинско, беше живот. Беше различен вид театър, театър на живота. Не трябваше да правя нищо с него. Всичко си беше там. Трябваше само да знам как да реагирам.

Театърът ми даде много. Научих много. Някои практически неща, които бяха полезни при снимането на циганите. Например, как да правя снимки при слаба светлина и как да ги проявявам, за да получа желания резултат.

ПЪТУВАЛ СТЕ ТОЛКОВА МНОГО ТОЛКОВА ДЪЛГИ ГОДИНИ. КОЕ Е НАЙ-ДОБРОТО МЯСТО? ОТКРИХТЕ ЛИ ГО?

Отчаяно се опитвам да не го намеря.

Не пропускайте ИЗГНАНИЯ в Софийска Градска Художествена Галерия, изложбата с фотографии на Йозеф Куделка гостува в България до 9 юни.