Звук и картина   

Пенко Скумов

Чистият син поглед и спокойното излъчване на Пенко Скумов не подготвят особено за смазващите черно-бели аналогови кадри във фотографията му или за тежкия сиатълски саунд в музиката му. Тихата му революция е именно в артистичните му изрази  –  сложни и многопластови не само като разнообразие от жанрове. Учил Изкуствознание, но по професия – графичен дизайнер, той е и фотограф, както и създател и фронтмен на алтърнатив/ инди бандата Soundprophet. 90-те години, морето и артистичното му семейство са най-силните му влияния.

Заклет фен на аналоговата фотография, участва в много групови и самостоятелни изложби, организирани от фото група Наос, Ratts of the Capital, Българския фото клуб, „Улица Нов Живот – бход Б”. Автор е и на много постери, обложки на албуми и лога за други български артисти като Der Hunds, Brond, Анимационерите, OverGame, Немо, Абсолютно начинаещи. Съавтор е на музиката и аранжиментите и пише всички текстове за втория албум на бандата си – Revelation, който може да чуете в Itunes, Spotify и Уoutube канала на групата.

Но за да усетите суровата и автентична енергия на Soundprophet, трябва да ги видите на живо – още тази седмица, на 29 март в клуб Строежа.

ПРЕДСТАВИ СЕ САМ...

Графичен дизайнер по професия, фотограф по любов и музикант – от страст. На 39, женен, с едно дете. Роден съм в Поморие, живея и работя в София от 20 години.

КАК БИ ОПИСАЛ ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ НА ДЕТЕ...

Подреждам картинки на компютър, снимам със стари фотоапарати и пея в шумна рок група.

 

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО ЗА ТЕБ...

Израснах в къща с двор и голяма, сплотена фамилия – с баба, дядо и много братовчеди. Баща ми е художник, а майка ми пее в хор, откакто се помня. И всичко това – само на няколко крачки от морето! Ходех бос цяло лято, четях, много рисувах, а малко по-късно – направих и първата си ученическа рок група.

КОИ ТРИ ЛИЧНОСТИ ФОРМИРАХА НАЙ-СИЛНО ВКУСА ТИ?

На първо място поставям баща ми – Георги Скумов. Той е химик по образование, но художник по призвание. В един момент се отказа от химията, някъде в началото на 90-те отвори малка галерия и се отдаде само на живописта. С това се занимава и днес. Винаги е подкрепял всяко мое начинание, много ме е „надъхвал”, както казваме в родния ми град. След него има много, но той е първият и този, на когото дължа най-много.

НАЙ-БЕЗЦЕННИЯТ УРОК, НАУЧЕН СЛЕД ПРОВАЛ...

Може би това, че винаги неглижирам и бързо забравям провалите и продължавам напред. Те са само изкушения по пътя. Не съм злопаметен. Помня само доброто, въпреки че не знам дали това е наивност или талант.

НАЙ-ЗНАЧИМОТО ПОСТИЖЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО Е...

Свободата, която имат артистите. Свободата е велико постижение! Това е и най-голямото предизвикателство, обаче. Живеем във време на артистична свобода, но и упадък на добрия вкус.

ГОЛЕМИТЕ ПРОМЕНИ В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ПРЕДВИЖДАШ?

Мисля, че ще наблюдаваме все по-голяма пропаст между високото изкуство и масовите „изкуства на забавлението”. Все повече публиката се уморява да консумира изкуство, което задава тежки въпроси, изкуство, което е трудно смилаемо, което не е утилитарно. Телевизията и интернет предлагат безброй забавления без никакви качества. Това е промяна в нагласите, която е започнала отдавна, но се задълбочава все повече.

СЪБИТИЯТА В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ОЧАКВАШ С НЕТЪРПЕНИЕ?

Нетърпелив съм най-вече към себе си, затова отговорът ми е: новият албум на групата ми SOUNDPROPHET.

ПОСЛЕДНАТА ДУМА, КОЯТО НАУЧИ...

Fiddler – цигулар на английски. Тя беше име на картина в албум на Марк Шагал, подарен на 14-годишната ми дъщеря като награда в конкурс за рисунка.

ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ТЕ ВЪЗХИТИ...

Постоянно се възхищавам от хората – заобиколен съм от възхитителни такива. Семейството ми, приятелите. Вярвам в авторитетите, човек се учи цял живот от хора, които предизвикват възхита. Аз също съм тук благодарение на тях.

АКО СЕГА ТРЯБВАШЕ ДА ИЗБИРАШ ПЪТЯ СИ, НАКЪДЕ БИ ПОЕЛ...

Първото, което ми идва наум, е да тръгна пеш нанякъде с фотоапарат. Много обичам да бродя, да наблюдавам и да снимам. В големия град това не ми се случва често. Иначе, ако трябва да отговоря директно – кардинално не бих променил „пътя си”.

АКО БЕШЕ РОБОТ, ЩЕШЕ ДА СИ ДОБЪР В...

Говоренето. Ако бях робот, щях да съм „дървен” философ. Симпатични са ми говорещите роботи от филмите.

РАЗКАЖИ НИ ИСТОРИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО САМО С 10 ДУМИ...

„На сутринта излезе на верандата и погледна още мократа гора – докъдето му стигаше погледът...“

 

Следете Пенко Скумов и неговите проекти тук:

www.facebook.com/PenkoSkumov/

Soundprophet youtube channel

www.flickr.com/skumata

https://www.facebook.com/soundprophetband/

Текст и снимки: Прожектор Плюс, Чавдар Чернев и личен архив