СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ   

Снимка: Любомир Атанасов

Архитектът, който искаше да стане страньор

Христо Станкушев се ражда през 1982 в София, завършва Италианския лицей в Горна Баня, а после и архитектура в УАСГ. Но не и преди първо да поспори с родителите си, защото всъщност като ученик си представял, че някой ден ще подрежда буквите и картинките във вестника.

Професионалната му биография е стегната и респектираща. Списъкът с награди – само второто. Работил е в архитектурно бюро Касиан в Калгари, Канада, както и в aedesstudio при арх. Пламен Братков. През 2011 основава архитектурно и дизайн студио dontDIY (www.dontdiystudio.com) заедно с арх.Стефан Минков и арх.Светослав Мичев. Носител е на първа награда в конкурс за Пасивна Къща 2012, на трета награда в конкурса за дизайн на Студио 5 на БНТ през 2012, бронзова награда A Design Award в Милано през 2014, първа награда за интериор на годината на Наш Дом през 2011, награда за мебелен дизайн на фестивала Мискер в Белград, първа награда на конкурса на Велукс 2015, първа награда Дибла 2017. Засега.

С dontDIY е куратор на фестивала One Architecture Week през 2014. Проектите на студиото са публикувани в локални и международни списания като Bravacasa, Abitare, dezeen, Архитектура, А10, Строителство и Градът и много други.

Заедно със Светослав Мичев и Стефан Минков е основател на мебелния бранд Almost, а с Максим Мокдад – на архитектурно и дизайн студио Design Aid Bureau. Съосновател на Сдружение Фрагмент и Лаборатория За Градско Развитие.

Запален фен на Тотнъм и баща, който се вслушва в децата си. А вие чуйте него.

ПРЕДСТАВИ СЕ САМ...

Казвам се Христо Станкушев, на 35 години. Баща на Екатерина и Борислав. Израснал на Сточна Гара в София и в Италианския лицей в Горна Баня. Архитект и управител в dontDIY и помагач в almost. Живея и работя в София от край време, така планирам и занапред.

КАК БИ ОПИСАЛ ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ НА ДЕТЕ?

Подреждам къщи.

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО ЗА ТЕБ?

Според баба ми, от ранна детска възраст съм рисувал прекрасно –  умение, което някъде по пътя се е загубило, така че надали и тогава. Да уча архитектура в университет влязох по-скоро случайно, защото един от най-близките ми приятели от училище започна да ходи на курсове по рисуване в моя квартал, а пък аз исках да ставам страньор на вестници и трябваше да се понауча да държа молива, та ми беше лесно сутрините в неделя да му правя компания. После ме приеха в УАСГ и завърших като архитект, което всъщност се оказа забавно –  дава възможности да правиш толкова много различни неща, че и дори да си измисляш сам задачи и проекти.

КОИ ТРИ ЛИЧНОСТИ ФОРМИРАХА НАЙ-СИЛНО ВКУСА ТИ?

Това е добър въпрос, защото добрият вкус по нашите ширини е щекотливо понятие и много често е въпрос на непотърсена добавена стойност. Хората, на чиито добър вкус мога безрезервно да се доверя, са Светослав Мичев, когато става дума за дизайн, Максим Мокдад – за музика, Ангел Спасов – за добра храна, Мирослав Пенков – за литература. И се радвам, че можем да споделяме моменти заедно.

НАЙ-БЕЗЦЕННИЯТ УРОК, НАУЧЕН СЛЕД ПРОВАЛ...

Не един и два. Важни уроци са тези за търпението, за баланса между доверие и скептицизъм, за делегирането и споделянето. Започнах да работя в архитектурни студиа още през първи курс в университета и имах възможност да срещна различни хора, с разнообразни професионални пътища през годините, което ми помогна да подредя своя собствена система.

НАЙ-ЗНАЧИМОТО ПОСТИЖЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО Е...

Нямам никаква представа. През последната седмица си мисля за една работа на Стоян Дечев, Икона. И за това как успява да бъде отпечатък на съвременността, скромно и конкретно. Винаги са ме впечатлявали автори, които не крещят, а поставят своите работи смирено в пространството и времето, за да живеят собствен живот.

ГОЛЕМИТЕ ПРОМЕНИ В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ПРЕДВИЖДАШ?

Да стане човешко и интимно, да се откъсне от дигиталното и да заживее в личното физическо пространство на Аз-ът. Макар че колко може да разбира от изкуство един архитект.

СЪБИТИЯТА В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ОЧАКВАШ С НЕТЪРПЕНИЕ?

Събитието, което най-много ме вълнува и ще бъде важна крачка в развитието на независимата сцена в София ще е първата копка на Топлоцентралата –  център за съвременни изкуства, който има потенциала да бъде фокус за израстване на ново поколение и пример за много други общини как добавената стойност е в подкрепа за култура.

ПОСЛЕДНАТА ДУМА, КОЯТО НАУЧИ И ОТ КОГО?

Джиджи (звезди) – от Екатерина, дъщеря ми. Хубаво е, че децата връщат смисъла в думите.

ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ТЕ ВЪЗХИТИ?

Влад Каралеев, когото не познавам лично, но ме впечатлява естетическото и морално единство в работите му.

АКО СЕГА ТРЯБВАШЕ ДА ИЗБИРАШ ПЪТЯ СИ, НАКЪДЕ БИ ПОЕЛ?

Към Медицинска академия – винаги съм се впечатлявал от работата на моите дядо и баба и искрената полезност, която работата на лекаря носи.

АКО БЕШЕ РОБОТ, ЩЕШЕ ДА СИ ДОБЪР В КАКВО?

Във всичко.

РАЗКАЖИ НИ ИСТОРИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО САМО С 10 ДУМИ...

Бойко Борисов открива Център за съвременни изкуства Топлоцентрала в София.

Арх. Станкушев даде рамо и за изложбата Разместване на пластовете, осъществена с подкрепата на Прототип в Софийска градска художествена галерия. Поставянето на работите в пространството на галерията беше негова заслуга. Ако сте пропуснали да видите изложбата на живо, можете да наваксате с профилите на някои от най-интересните участници в нея съвсем скоро тук, в рубриката ни Атлас. Всички 35 съвременни български автори, включени в изложбата с куратор Владия Михайлова, както и допълнително селектирани още 33-ма художника, ще бъдат представени и в специален съпътстващ събитието каталог, който предстои да бъде публикуван през април. Следете платформата ни за повече новини.