СКРЪБТА Й ОТИВА   

Лиса Джерард няма нужда от голямо представяне. Австралийската певица и композитор е музикант със специално място в сърцето на българската публика. А, оказа се, и българската музика има своето особено място в нейния живот и светоусещане.

Последно Лиса гостува у нас за съвместен концерт с Мистерията на българските гласове миналото лято. А днес ще се качи на сцената на зала 1 като солист на GENESIS Orchestra на маестро Камджалов в изпълнение на Симфония на скръбните песни от Хенрик Гурецки.

Светът я обожава най-вече като част от Dead Can Dance, дарк уейв/ ню ейдж/ арт рок проект, създаден през 1981 в Мелбърн заедно с Брендън Пери, който владее лондонската сцена почти до края на 90-те. След кратка раздяла двамата отново се събират през 2005 за световно турне, а през 2012 издават и последния си засега албум – Anastasis.

Лиса Джерард е автор и на четири солови албума, както и на много филмови саундтракове. Носител е и на Златен Глобус – за музиката към Гладиатор, в колаборация с Ханс Цимър.

Вокалната й мощ се простира от контра алт до мецосопран. Феноменалният й глас е не само свръх богат, а сякаш извира от най-тъмночерните недра на най-дълбоката мрачна бездна. Не слушай, ако можеш!

ПРЕДСТАВИ СЕ САМA...

Аз съм Лиса Джерард.

КАК БИ ОПИСАЛА ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ НА ДЕТЕ...

Певица съм.

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО ЗА ТЕБ...

Винаги съм усещала огромна страст да изпълва сърцето ми, когато пея. Но не беше точно осъзнат избор. Не си спомням точно началото на пътешествието ми в музиката, просто защото се е случило преди дори да мога да имам спомени.

КОИ ТРИ ЛИЧНОСТИ ФОРМИРАХА НАЙ-СИЛНО ВКУСА ТИ?

Винаги съм обичала толкова много други артисти и певци, особено такива, които пеят на езици, които не разбирам. Български, персийски, евреи, французи, германци. Оперните трубадури, поетите на звука, блус, кънтри и уестърн певците.

НАЙ-БЕЗЦЕННИЯТ УРОК, НАУЧЕН СЛЕД ПРОВАЛ...

Че понякога преценяваме грешно виждането на другия. Провалът може да сломи сърцето ти, но често отваря прозорец към неща, които другояче не би видял.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ТИ ГОРДОСТ?

Дъщеря ми.

НАЙ-ЗНАЧИМОТО ПОСТИЖЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО Е...

Че удържа пътя, който ни свързва, развивайки абстрактното ни мислене, в унисон с отглеждането на здравословна сензитивност не само към хората, но и към планетата и животинското царство.

ГОЛЕМИТЕ ПРОМЕНИ В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ПРЕДВИЖДАШ?

Възможността да общуваме и да споделяме по-дълбоко разбиране към изразяването без цензура.

СЪБИТИЯТА В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ОЧАКВАШ С НЕТЪРПЕНИЕ?

Хорове, съставени от публиката, която пее своите собствени лични абстрактни звуци много нежно.

ПОСЛЕДНАТА ДУМА, КОЯТО НАУЧИ...

Mercurial (от англ. – находчив, бел. пр.)

ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ТЕ ВЪЗХИТИ...

Ветеринарният лекар на конете ми.

АКО СЕГА ТРЯБВАШЕ ДА ИЗБИРАШ ПЪТЯ СИ, НАКЪДЕ БИ ПОЕЛА...

Никога не съм възприемала това, което правя, като кариера. Като дете исках да бъда бавачка, та сигурно щеше да е нещо такова. Или по някакъв начин свързано с конете.

АКО БЕШЕ РОБОТ, ЩЕШЕ ДА СИ ДОБРА В...

В регулирането на трафика. Има нещо много поетично в езика на знаците, без които пътят изглежда сякаш без посока и толкова крехък.

РАЗКАЖИ НИ ИСТОРИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО САМО С 10 ДУМИ...

Природата ще има последната дума. 

Лиса Джерард е на сцената на зала 1 на НДК от 20:00, днес, 14 март, като солист на GENESIS ORCHESTRA, в изпълнение на Трета симфония на Гурецки, с диригент Йордан Камджалов.

 

Текст: Прожектор Плюс

Снимки: Vaughn Stedman