Луна на прозореца   

Луна на прозореца

Антоанета Славова е родена в Благоевград през 1953, където завършва началното и средното си образование. В тези години е повлияна силно от ясната представа за добро и лошо на семейството си, топлината и красотата на Рила и Пирин и от книгите – многобройни и безразборно четени. Завършва психиатрия в София.

Славова твърди, че сред всички медицински специалности, именно психиатрията се оказва единствен избор за абстрактната ѝ природа:„ Животът, историята на всеки човек е роман, написан от самия него и сега, 40 години по-късно, продължава да ме удивлява с неповторимостта си. Така, с работата си на психотерапевт, останах завинаги свързана и с литературата.“

Тя не е просто поредният професионалист, напуснал България през 90-те, а един от най-интересните и провокативни български интелектуалци. От 1992 година живее в Южна Африка – първо в Дърбан, а сега – в Йоханесбург. Пътува много по оста Нов – Стар свят, но определя личната си идентичност като българска.

Славова открива необходимостта си да пише след напускането си на България. Загубата на родина, семейство, приятели и най-вече – загубата на собствената ѝ идентичност и търсенето на нова провокират появата на първата ѝ книга през 1997 г. – „Картини от едно бягство, считано за спасително” и през 2004 г. – романа на „Между”.

Книгите ѝ са силно свързани с лични преживявания и използват имиграцията като причина за преоценка на екзистенциални понятия като самотата, свободата, изборът, забравата, смисълът на съществуването ни. 

Прототип говори с нея докато е за кратко в България за представянето на новия си роман „Луна на прозореца“.

ПРЕДСТАВИ СЕ САМ... 

Човек, българин, жена със семейство, лекар – психиатър и психотерапевт, който облича и дрехата на писател. Човек на идеите, на книгите, на абстрактното, на смисъла – все го търся дори там, където не е, неуморно любопитна. Определям се като променлива и противоречива, често – емоционална, но и разумна, адаптираща се, но до където позволяват принципите ми. 

КАК БИ ОПИСАЛ ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ НА ДЕТЕ...

Опитвам се да показвам различната гледна точка за света и смисъла му и в работата си като лекар, и в тази – на писател. 

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО ЗА ТЕБ...

С книгите. Те събудиха апетита ми за нещата от живота около мен. Те ме заведоха и по-далече с въпроса – защо нещата са точно такива?

КОИ ТРИ ЛИЧНОСТИ ФОРМИРАХА НАЙ-СИЛНО ВКУСА ТИ?

Определено най-много влияние имат Лилиан Хелман и Джордж Щайнер, но по скоро съм повлияна от течения – най-вече – от екзистенциалната философия и сюрреализмът.

НАЙ-БЕЗЦЕННИЯТ УРОК, НАУЧЕН СЛЕД ПРОВАЛ...

Да се изправиш и повторно да опиташ.

НАЙ-ЗНАЧИМОТО ПОСТИЖЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО Е...

Свободата и разчупването на формите.

ГОЛЕМИТЕ ПРОМЕНИ В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ПРЕДВИЖДАШ?

Не мога да предвидя, но се надявам – истинското, дълбоко изкуство, което учи на въображение и мислене, да не бъде погълнато от повърхностното, масово изкуство, фокусирано единствено върху видимия образ.

СЪБИТИЯТА В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ОЧАКВАШ С НЕТЪРПЕНИЕ?

Всяка нова книга или филм на любим автор.

ПОСЛЕДНАТА ДУМА, КОЯТО НАУЧИ...

Сигурно е някоя дума, казана от внуците ми.

ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ТЕ ВЪЗХИТИ...

Възхищавам се на много творци – писатели, режисьори, свободни мислители. Последният човек, който ме възхити, обаче, беше мой пациент, който независимо от аутизма си, направи забележително успешен бизнес.

АКО СЕГА ТРЯБВАШЕ ДА ИЗБИРАШ ПЪТЯ СИ, НАКЪДЕ БИ ПОЕЛ...

Вероятно, към Париж, Сорбоната и хуманитарните науки.

АКО БЕШЕ РОБОТ, ЩЕШЕ ДА СИ ДОБЪР В...

Дефиниране на целите.

РАЗКАЖИ НИ ИСТОРИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО САМО С 10 ДУМИ...

Семейството на внуците на моите внуци очаква ракетата, за да отиде на пикник на Венера.     

Антоанета Славова е в България за представянето на новата си книга. 

Премиерата на „Луна на прозореца“е на 7 юни в клуб Книгата. Входът е свободен, а въпроси към автора може да задавате тук