ФРАНСОА И ПОДЗЕМНИЯТ СВЯТ   

Франсоа Нугес (Francois Nouguies) е френски артист, преподавател и мечтател. Живее в България и Франция. Трудно изразява себе си с думи, но за сметка на това рисува, режисира и предава знания на студенти по изкуства в Париж.

На 24-ти януари 2019 ще представи първата си самостоятелна изложба у нас. В „Подземният живот на червеното животно“ французинът се вдъхновява от случайно намерена колекция от джобни соц календарчета, грижливо скрита в килията на затворник от Софийския централен затвор.

Джобните календарчета се появяват през 60-те години на миналия век като част от институционалния порядък и са произвеждани с изображения, които да пренасят в една идеалистична реалност, която обаче е и доста измамна. Нугес е толкова изненадан от наличието на такъв продукт от социалистическите години на България, че в началото на 2016, инспириран от „щастливия визуален соц“, започва да работи върху своите платна, които са свободна интерпретация на тези календарчета. В тях той изразява цялото си любопитство, размисъл и изумление през своята френска идентичност, недокосната от соц реализма.

Франсоа развива своя артистичен подход от средата на 90-те години около пърформънса като форма на изкуство, както и филма му "Tian'anmen Bus 69". Този интерес към филмовия пърформънс го води към това да изследва основите на видео арта и да се задълбочи върху въпроса за важността на декора и мизансцена. Винаги избира социални теми и се опитва да оспорва връзката с феномените на "идентично взаимодействие", които са всъщност филмирани поведенчески преживявания и поставят под съмнение идеята за "римейк" и най-вече идеята за "адаптация". През последните две години работи и върху своя игрален филм „Троянската криза“, вдъхновен от „Илиада“ от Омир.

ПРЕДСТАВИ СЕ САМ...

Артист и режисьор, който преподава изкуство във Франция, а живее от много години в България. Редовно летя между Франция и България, но българският ми все още е много зле. Опитвам се, но езикът не е никак лесен, поне за мен като французин. Освен това ми харесва да не разбирам напълно всички разговори, които дочувам, докато се разхождам по улиците на София. По някакъв начин е много приятно.

КАК БИ ОПИСАЛ ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ НА ДЕТЕ...

Бях много любопитно дете, с голямо въображение и едновременно с това мечтател. Сега имам малка дъщеря и когато съм с нея, се опитвам да се свържем, именно като откривам отново това диво усещане, което съм носил и аз като дете.  Та, предпочитам да питам дъщеря ми какво мисли и как вижда през собствените си възприятия моята работа.

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО ЗА ТЕБ?

Днес всеки може да бъде артист, но най-интересно и важно е къде се вписваш с изкуството си, какъв е въпросът, който разглеждаш и по какъв начин подхождаш към него. Самият аз станах артист, просто защото другите предмети в училище никак не ми се отдаваха.

КОИ ТРИ ЛИЧНОСТИ ФОРМИРАХА НАЙ-СИЛНО ВКУСА ТИ?

Не смея да кажа, че разбирам от вкус и стил. Единственото, което знам със сигурност, обаче, е, че те трябва често да се променят! Най-важният човек за мен е Робер Фийю, френски артист от 70-те, един от основателите на движението „Fluxus”. Фийю е написал страшно много основополагащи, според мен, текстове относно „преподаването и ученето“. Неговото гъвкаво творчество е претекст за създаване на идеи, които всъщност ни помагат да живеем по-добре.

НАЙ-БЕЗЦЕННИЯТ УРОК, НАУЧЕН СЛЕД ПРОВАЛ...

Много от нашите неуспехи са просто катализатор за по-добро осъзнаване на мястото ни в света и в този смисъл те ни предпазват. Има един цитат на Джени Холцер, който много харесвам, той гласи:  „protect me from what I want” – „пази ме от онова, което искам“. Може би единствено в любовта никога не се поучаваме от грешките си. Освен това идеята, че ставаме по-добри, осъзнавайки грешките си, е някак глупава. И сякаш не съответства на човешкия индивид. По друг начин се учим от грешките си, не чрез разума.

НАЙ-ЗНАЧИМОТО ПОСТИЖЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО Е..

Зависи страшно много от настроенията ни, от събирателното на общото настроение на хората.

ГОЛЕМИТЕ ПРОМЕНИ В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ПРЕДВИЖДАШ?

Постоянно говорим за технологии, но до момента те не са станали достатъчно убедителни. По-скоро вярвам в трансформации, които ни провокират да разказваме истории по различен начин,  с различен тон. Бъдещето е това – смяната на тона.

СЪБИТИЯТА В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ОЧАКВАШ С НЕТЪРПЕНИЕ?

Внимателно наблюдавам движенията на „Жълтите жилетки“, които бяха следствие от "Nuit debout" („Будна нощ“). Опитвам се в тях да открия жестове, които биха наподобявали артистични жестове. Това е труден въпрос, защото има връзка между изкуството и активизма и се чудя и размишлявам за способността на изкуството да съществува извън политическото поле.

ПОСЛЕДНАТА ДУМА, КОЯТО НАУЧИ...

Имам един стар приятел, артист, който се занимава с пърформанс, казва се Бенжамен Серор. Той ме научи на една дума, която сам е измислил: zazizha. Представете си магьосник, който никога не успява да извади белия заек от шапката и вместо абракадабра – казва zazizha. Обратното на абракадабра, само дето zazizha има за цел да предизвика асоциации.

ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ТЕ ВЪЗХИТИ...

Трябва да си призная, че винаги съм приемал възхищението за слабост, нещо,  което не е много далеч от фашизма.

АКО СЕГА ТРЯБВАШЕ ДА ИЗБИРАШ ПЪТЯ СИ, НАКЪДЕ БИ ПОЕЛ...

Дори и да не бях артист, нямаше да съм избрал нещо грандиозно, със сигурност не и идеята за сериозна кариера.

АКО БЕШЕ РОБОТ, ЩЕШЕ ДА СИ ДОБЪР В...

Наистина не зная, обаче си мисля, че моят любим робот Хал, роботът от „Космическа одисея“ на Стенли Кубрик, който се влюбва в хората, с които общува, след това става много мнителен, обсебващ и ревнив. Това е робот, който в крайна сметка се  превръща в човек или своеобразен ницшеански свръхчовек.

РАЗКАЖИ НИ ИСТОРИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО САМО С 10 ДУМИ...

Винаги съм харесвал един цитат на Мелвил от „Бартълби“, на когото, като му зададат въпрос, отговаря с „предпочитам да не го правя“. Това е фундаментална фраза, която съдържа по-малко от десет думи! Та, предпочитам да не го правя.

Изложбата на Франсоа Нугес „Подземният живот на червеното животно“ се открива на 24 януари от 18:00 и ще бъде в новото пространство за събития PortA (ул.Триадица 5) до 24 февруари.