ФОРМАТА НА ТИШИНАТА   

Първият му пълнометражен филм „Отчуждение“ (2013) е представен премиерно в официалната селекция на 70-ия филмов фестивал във Венеция, където печели две награди. Последният му пълнометражен филм закри 68-то Берлинале и откри 22-ия София Филм фест тази година.

„Ага“ разказва за Седна и Нанук, които живеят далеч на север и мечтаят отново да съберат семейството си. След смъртта на Седна Нанук извървява дълъг път, за да открие напусналата ги отдавна тяхна дъщеря Ага. Филмът, мажоритарна българска продукция с участието на Германия и Франция, е сниман в Якутия. Там, където тишината е чиста и силна. И дава дом на метафората за последния човек.

Милко Лазаров е режисьор и на едни от най-успешните телевизионни проекти за Българската национална телевизия – „Великите българи“, „Голямото четене“, „Събитията на XX век“„Ръкописът“.

Завършил e кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Владислав Икономов. Преподавал е “Експериментално кино и инсценизация” в кинофакултета.

Част и от колектива „Ракета“, заедно с режисьори като Ралица Петрова и Павел Веснаков.

ПРЕДСТАВИ СЕ САМ...

Православен християнин. Баща на Георги и Мария. Кинорежисьор. Умерен песимист.

КАК БИ ОПИСАЛ ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ НА ДЕТЕ?

Разговори. Разговори. Разговори.

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО ЗА ТЕБ?

Вероятно с раждането. Прекрасно детство. Бурно юношество. Забележителни студентски години. ВИТИЗ и срещата ми с проф. Владислав Икономов. Така започна всичко за мен в киното.

КОИ ТРИ ЛИЧНОСТИ ФОРМИРАХА НАЙ-СИЛНО ВКУСА ТИ?

Ако говорим за отношение към естетиката на изказа, осъзнато силно влияние съм усетил от режисьорите проф. Владислав Икономов, Методи Андонов и писателя Дъглас Адамс. И от още няколко десетки светли умове.

НАЙ-БЕЗЦЕННИЯТ УРОК, НАУЧЕН СЛЕД ПРОВАЛ...

Не мога да отговоря еднозначно. През годините съм постъпвал неразумно или добре обмислено. Имал съм време за глупост и време за мъдрост. След всички удачи и неудачи, като че ли мога да направя едно изречение – няма ли любов, нищо няма.

НАЙ-ЗНАЧИМОТО ПОСТИЖЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО Е...

Запазването на първоучителите, на първообразите. Всяко произведение е съвременно в момента на появата си. Времето отсява образци, шедьоври. Всеки порив на модерното изкуство неосъзнато страни от моделите. След време в парадоксален порядък се нарежда редом до вече създаденото. И така до края на света.

ГОЛЕМИТЕ ПРОМЕНИ В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ПРЕДВИЖДАШ?

Формата и изяществото на изказа ще се сринат. Естетиката ще отстъпи място на преките внушения. Няма да има граница между автори и публика. Ще има нова дума за изкуство. FLASH TIG, например.

СЪБИТИЯТА В ИЗКУСТВОТО, КОИТО ОЧАКВАШ С НЕТЪРПЕНИЕ?

Големите световни кинофестивали. Всяка родна премиера. В ококорено нетърпение съм за непознати, изненадващи откровения.

ПОСЛЕДНАТА ДУМА, КОЯТО НАУЧИ И ОТ КОГО?

Паклама /здрачаване, мъглив режим/. Научих я от моя племенник, Илия Лазаров.

ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ТЕ ВЪЗХИТИ?

Едно момче, персонаж от романа на Ф. М. Достоевски “Братя Карамазови”. Казва се Илюшенка. И преди ме е впечатлявал, но сега съм възхитен от него.

АКО СЕГА ТРЯБВАШЕ ДА ИЗБИРАШ ПЪТЯ СИ, НАКЪДЕ БИ ПОЕЛ?

Мечтата ми винаги е била да бъда хирург. Ако не бях толкова мързелив, това щях да работя сега.

АКО БЕШЕ РОБОТ, ЩЕШЕ ДА СИ ДОБЪР В КАКВО?

В консумацията на електроенергия.

РАЗКАЖИ НИ ИСТОРИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО САМО С 10 ДУМИ...

Хиляда души правят пърформанс, отсреща други хиляда също правят пърформанс.

 

текст: Прожектор плюс

снимки: личен архив