Аз, иноваторът   

Професорът по дизайн и креативен директор Даниел Чарни за подобрените връзки между творци и публика

Даниел Чарни е първият гост от поредицата срещи ДИЗАЙНЪТ Е в новооткрития Център за дизайн, иновации, култура и креативност "Генератор" в София. Той ще изнесе лекцията си за различните проявления на дизайна и интерпретациите на смисъла му този вторник от 19 ч.

Британският куратор и консултант е с близо 30-годишен опит в областта. Чарни преподава дизайн от 20 години, като между 1998 и 2012 оглавява Департамента по продуктов дизайн в Royal College of Art и е професор по дизайн в Kingston University в Англия. Той е креативен директор на консултантския проект From Now On, който помага на различни институции и организации, свързани с изкуството и иновацията, да оптимизират дейността си и да привлекат нови публики. 

Чарни е и част от изследователския екип на V&A и стои зад Power of Making, която със своите 300 000 посещения държи рекорда за най-посещавата безплатна изложба в музея. През последните години той е отдаден на платформата Fixperts – инициатива, която ангажира дизайнери, инженери и артисти в решаването на социални проблеми и подобряването на качеството на живот на хората, най-вече чрез поправяне на продукти за ежедневието им предмети, вместо подмяната им. Програмата се прилага в над 20 държави, включително като част отучебните програми на университети и училища, компании и институции.

Казвате, че не обичате да говорите пред публика за работата си. Защо?

Може би защото през последните години се опитвам да намеря есенцията на това какво е дизайнът, без твърде много да мисля за определения и етикети. Преди седем години курирах Power of Making във V&A и в музея бяха притеснени от употребата на думата making – докато сега я избягвам, тъй като в момента толкова много се говори за нуждата да правим сами. Зад целия този процес има различни подтеми: как той е свързан с икономиката, технологиите, средата. Като преподавател виждам как способностите на студентите да създават с ръцете си угасва, а да имаме тази способност е исторически свързано с възможността ни да оцеляваме, да се развиваме, да сме част от определена култура.

Мисля, че през последния четвърт век има голям завой в дизайна. Той вече се старае да бъде много по-практичен и в услуга на обществото, не просто фокусиран върху изследването на технологията. Различните университети и ателиета дават различни определения за това – за някои е "устойчив", за други "разширен" дизайн. А с Fixperts се опитвам да видя докъде той може да стигне на практично и организационно ниво: примерно, ако урната в секцията, в която гласувате, е зле конструирана, нещо лошо може да се случи с вота ви. С платформата се опитваме да преосмислим дизайна не като задължително даващ комерсиален продукт, а като възможност да направиш нещо за някого, и отплатата да бъде удовлетворението. 

Учил сте и сте преподавал в Израел, пътувате на различни места из света. Виждате ли голяма разлика в мисленето за дизайна? 

Наскоро бях в Китай, където все пак се произвежда 99% от всичко, което работи с батерии. Така че там, както и в голяма част от Азия, дизайнът тепърва прескача продуктовия си контекст и се осмисля като нещо, което може да бъде по-голямо и иновативно. През 80-те и 90-те в Израел имаше голям интерес към известните дизайнери от Великобритания, Франция, САЩ, а през последните 15 години се развиват все повече местни студиа и колаборации. Наблюдавам такова връщане към корените и интерес към това какво се случва на самото място, на което си, и в страни като Португалия. Което приближава дизайнът към изкуството, тъй като то винаги е в комуникация със заобикалящата среда. Глобално, все повече дизайнерите познават публиката си и се стараят това, което правят, да има смисъл и устойчивост.

Какви са начините да се комуникира по-добре с публиката, вместо комуникацията да остава заключена между професионалисти и запознати?

Преди шест месеца работих по изложбата Designer Maker User в лондонския Design Museum – експозиция от хиляда обекта, в която функционалността им е анализирана едновременно от професионалисти и обикновени хора. Централната тема е как това, което се създава, не е само за себе си, а влиза в комуникация с клиента. Мисля, че когато се даде повече глас на потребителя, вместо на професионалиста, това кара дизайнерите да излязат от комфортната си зона и да се замислят как продуктите им могат да допринасят за социална промяна. Иначе се получава дизайн за дизайнери.

 

Като човек, обвързан с толкова много проекти, как оставате фокусиран?

Като просто продължавам напред, без много да се замислям. Виждам всичко като част от една цел и един път. Мисля, че докато в живота има място за култура, всичко е наред. Въпреки преподаването и семейството, се старая винаги да отделя време за ходене по музеи и изложби, четене на книги.

Какво четете в момента?

The Hood, книга за различните проявления на качулката в модата, как в един момент става символ на престъпния свят и какво отделните слоеве на обществото показват, когато се закриват с нея. 

Източник: Капитал