Фотографиите на Яна Лозева притежават вглъбеност и дълбочина на една по-спокойна и тиха реалност, вече случила се с неминуемата и сладка преходност на дните ни. Те действат по-скоро като дълго отлагащи се мигове в картини, отколкото като запечатани документални кадри. Още с дипломния си проект Пряка светлина (2014г.), серия от 20 черно-бели фотографии, Яна успя без суетене да наложи позицията си на сериозен и качествен фотограф у нас. В нейния поетичен подход се крие размах на силен и богат душевно талант и желание за изследване извън кадър. Тъкмо това търсене води Яна в ново приключение - издаването на независимо списание за култура СВЕМА, чийто първи брой разбута статуквото в културните печатни медии у нас през пролетта на 2017г.
Сфера на работа: фотография, печатни медии, култура
Образование: Бакалавър Фотография, НАТФИЗ Кръстьо Сарафов (2014г.)
Самостоятелни изложби и издания:
- Пряка светлина, София (2014г.)
- Адата (2015г.)
- Дълго лято (2013г.) - книга в лимитиран тираж
Групови изложби:
- Отпечатъци, Национална художествена галерия, София (2011г.)
- Print Lab, работилница и изложба в галерия .Ластици, София (2013г.)
- Съвременна българска документална фотография, Фотосинтезис център, София (2013г.)
- Процес – изложба, курирана от списание Der Grief, Neue Galerie im Hohmannhaus, Аугсбург, Германия (2014г.)
- Публичен адрес – Изложба на авторски книги, Червената къща, София (2014г.)
- Представяне на фотография и бижута, галерия „Сабай“, София (2014г.)
- Български културен институт, Братислава, част от Европейски месец на фотографията (2015г.)
- Крепост, Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство (2015г.)
- RGB, поп-ъп галерия Куб, Cosmos Coworking Space, София (2016г.)
- Съвременна българска фотография, Vivacom Art Hаll, София (2017г.)
Уеб сайт: http://yanalozeva.com/
– Кои теми ви вълнуват и как влизат те в изкуството ви?
Вълнуват ме хората, жестовете, спомените и тайните. В работата ми до момента се оформят два посоки – едната е портретът, другата е посветена на изследването на собственото ми детство.
– Опишете работния си процес?
Предполагам класическият начин е да се тръгва от идеята. При мен най-често идеята идва от някой кадър, защото в него има нещо, което съм търсила, но не мога да дефинирам. По-естествено за мен е да се движа по усет. Понякога методично трупам материал за дълъг период от време и чакам да се освети някаква вътрешна логика. Необходим ми е период на отстранение, за да направя добра селекция. Най-трудният момент е затварянето на проекта и вербализирането на изображенията.
– Има ли специфични елементи неотменна част от произведенията ви?
За проектите си най-често използвам фотографски филм и камери в различни формати, от 35мм. до голям формат, според желаната цел.
– Кога за пръв път произведение на изкуството ви докосна?
Най-силното ми впечатление в ранна възраст беше от фотографията "Афганистанско момиче" на Стийв Маккъри, попаднала незнайно как у нас. По детски си я залепих на шкафа. Помня, че почти ме хипнотизираше. Беше едновременно красива и доста плашеща и разпалваше въображението ми. Явно съм си въобразила, че има физически свойства, защото след известно време не издържах на погледа и я свалих. Тогава, вероятно, съм усетила силата на фотографското изкуство за пръв път. Малко по-късно преживях подобен "шок" при срещата с фотографиите на Саудек.
– Какво е работното ви пространство? Без какви "инструменти" не можете?
По-голяма част от работното ми пространство е там, където снимам. Останалата част е около компютъра, където се води непрестанна борба за повече ред и въздух. Там се акумулират книги, бележки, референции, хард дискове, обективи и т.н. Не мога без фотоапарат и тефтер.
– Какво характеризира проекта, с който участвате в изложбата: тема, разработка, реализация и крайно внушение?
Пряка светлина/Immediate Light е опит да се улови момент на епифания, интимен разкриващ момент на хора в анонимно публично пространство.
Реализиран е чрез огромни технически увеличения на лица на хора в тълпа, заснети на 35мм филм. Тези увеличения водят до степен на зърнистост, граничеща с разпадане на образа. В същото време "изнасят" заснетото от битовата му среда.
– Защо този проект е важен за вас?
Важен е, защото смятам, че както аз, така и обществото ни има нужда да "очовечава" непознатия, да бъде съпричастен.
– Над какво работите в момента?
Бавно трупам материал за проект, свързан с родното място на майка ми. Отделно от това осмислям материал, продукт на кратка резиденция край Дунава. Движа списание СВЕМА.
– По какъв начин националният ви произход влияе върху творчеството ви (ако въобще)?
Предполагам, че влияе неизбежно, но тъй като не съм живяла дълго време в чужбина, не мога да го формулирам. По-скоро свързвам националността със семейната памет.
– Какво очаквате от Прототип, новата платформа на Societe Generale Експресбанк за представяне на български визуални артисти?
Очаквам да създаде среда за образуване на общност от млади артисти, както и да продуцира различни изложби, лекции и резиденции. Да бъде добър пример за корпорациите в България по отношение на културните инвестиции.
– Каква искате да е ролята на институции и корпорации в правеното и показването на изкуство?
Бих искала да влагат повече средства в развитие на културни инициативи, грантове, резиденции, помощ за галерии и отделни артисти.
Текст Студио Комплект
Превод Емилия Клайн
Фотография Яна Лозева
Визуален материал: личен архив
