ВИТО ВАЛЕНТИНОВ   

снимка: Кеворк Ванлян

Роден през 1977 в София, където живее и работи. Създава предимно инсталации, често с участие на публиката.

Учил е Стенопис в Националната художествена академия, София, след което завършва академията за изкуства AKI и холандския институт за изкуства DAI. През 2006 прави дебют с късометражния филм „Falling on the Fovea“, реализиран заедно с Кристина Яначкова, с който участва в изложбата „The Projection Project” в Музея за съвременно изкуство MuHKA, Антверпен. Същата година се завръща в България и специализира кинорежисура в НАТФИЗ.

Има множество участия в изложби в галерии, музеи и фестивали, в това число Biennale de Kunstvlaai 2006, Амстердам, Sofia Design Week 2012, Contempo - International Art Festival 2014, TEDxBG 2014, Space SSEE Gallery, Дейжон, Южна Корея, Резидентска програма CEC Artslink в Ню Йорк и Синсинати, САЩ, ИСИ - Институт за съвременно изкуство, САМСИ - Софийски Арсенал - Музей за Съвременно Изкуство, Галерия Сариев и Vienna Contemporary 2015 - Focus Bulgaria.

Вито е част и от РАЗМЕСТВАНЕ НА ПЛАСТОВЕТЕ, най-мащабното до момента представяне на съвременен български арт, осъществено с подкрепата на Прототип в Софийска градска. Работи и по нов самостоятелен проект, в който публиката отново ще е предизвикана към акция. А дотогава, четете защо артистът понякога е и астронавт.

КОЙ СИ ТИ И КОЯ Е ТВОЯТА СЦЕНА? КОЙ КОГО ИЗБРА?

Визуален артист съм. Правя инсталации, често с участие на публиката. Никога не съм взимал съзнателно решение да ставам артист, но от дете винаги съм се чувствал щастлив и удовлетворен, когато се занимавам с творческа дейност.

КОЙ Е ЛЮБИМИЯТ ТИ ИНСТРУМЕНТ/ ТЕХНИКА И ЗАЩО?

Нямам. За всяка нова тема търся изключително внимателно нови изразни средства – материали, форми, цветове, пропорции, мащаби. Вярвам, че „посланието“  трябва да се съдържа в „изразното средство“. Както казва Маршал Маклуън, „The medium is the message”. Не може да кажеш нещо ново със стар език. За мен предизвикателството при създаването на всяка творба е в търсенето на нейния естествен език. Винаги когато работя по нов проект, се чувствам като астронавт, попаднал на нова планета: взимам проби от новото пространство, изследвам ги и се връщам с нещо непознато, което споделям с останалите.

КОЯ Е НАЙ-ВЛИЯТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ В ТВОЯТА СФЕРА?

В съвременното изкуство най-влиятелни в момента не са най-успелите или известни артисти, тези, които би трябвало да вдъхновяват и носят новото. Личностите, които оказват най-много влияние в изкуството сега са няколко топ куратора, които имат огромна сила да диктуват посоки, тенденции, да създават дискурси, митологии и самия пазар. За огромно съжаление, много артисти, съзнателно или не, се опитват да влязат в контекста на техните теми, предпочитания и дори вкус. Това за мен е много ограничаващо.

ОТ КОГО СЕ УЧИШ ВСЕКИ ДЕН? НА КОГО ИСКАШ ДА ПРИЛИЧАШ?

Нямам си висш духовен баща, от когото да се уча всеки ден. Уча се от различни личности, работещи в различни сфери. Не искам да приличам на никого, нали това е идеята да си автор. Нямам нито любим артист, нито любим период от историята на изкуството, нито любимо течение. Но през различни периоди от живота си съм изследвал различни автори и посоки в изкуството. От 16-годишен непрекъснато си купувам книги за изкуство и постоянно се вдъхновявам. За мое голямо щастие, от 20-годишен не съм изпадал под силно влияние и не съм живял под сянката на някой мой гуру. Когато бях млад, един ден рисувах като Франсис Бейкън, на другия като Вилем де Кунинг, на третия като трети. Но на тези години е нормално да се изразяваш с чужд език, докато намериш своята посока. Нямам кумири, но, да, имам много любими артисти, които са допринесли за моя път и са ми много скъпи. 

ЗА КАКВО НАЙ-ЧЕСТО ТЕ КРИТИКУВАТ?

Случвало се е да се срещам с международни куратори, които са тръгнали на лов за екзотично изкуство от периферните точки на света и да ме питат: “Ама защо твоето изкуство не е на тема травмите от комунизма, защо не е политически ангажирано, защо не си сърдит източноевропеец? При вас е такава свинщина, защо не го виждаме това в изкуството ти, не се ли бунтуваш срещу тази неправда?“  Намирам такъв поглед за повърхностен и недостатъчно чувствителен. Не мисля, че това, което правя не е ангажирано с реалността тук. Моите инсталации винаги са вид системи, които всеки момент могат да рухнат и едва запазват равновесието си, всичко в тях е нестабилно, нетрайно, но е постигната моментна еквилибристика. Това е моят опит да създавам временен ред в хаоса, в който живея. Това, което правя има много терапевтично значение за мен. То е дори с ритуален характер – създавам светове, където има организираност и баланс, нещо, което ни се изплъзва в настоящето. Но не ред в диктатура, а в свят от елементи в непрекъснат диалог между себе си.  

ГОРДЕЕШ СЕ НАЙ-МНОГО С…

Първият ми късометражен филм (съвместен проект с Кристина Яначкова) беше показан в музея за съвременно изкуство MuHKA в Антверпен. В изложба, в която участваха светила от съвременното изкуство като Брус Науман и Пиер Хуге. За мен това беше голямо постижение. Бях само на 29 години и напълно непознат.

КАК ТОВА, КОЕТО ОБИЧАШ ДА ПРАВИШ И ТОВА, С КОЕТО СЕ ИЗДЪРЖАШ, СЕ ПРЕСИЧАТ В ЖИВОТА ТИ?

В България не може да се издържаш само с installation art. Тук тези неща не се купуват нито от институции, нито от колекционери, от време на време се финансират, но вяло и непостоянно. Налага ми се да съм добър и в други професии, за да се издържам. Занимавам се и с режисура, монтаж, рисуване на сториборди и уроци по рисуване.

КОЛКО ВАЖНИ СА ТЕХНОЛОГИИТЕ В ТВОЕТО ИЗКУСТВО?

В моето изкуство технологиите са повече обект на темите ми, отколкото изразно средство. Моите работи са предимно аналогови. Ако използвам технологии, то те са допълнителни, помощни средства.

КАК И КЪДЕ СЕ ВИЖДАШ СЛЕД ДЕСЕТ ГОДИНИ?

След 10 години ще съм на 50 и тогава неизбежно ще съм изпаднал в критическата. И за да избутам този период, за мое добро, а и за доброто на околните-потърпевши, ще е благоприятно да са ми се случили неща, които всеки малко по-мотивиран артист би искал да е постигнал на тази възраст, за да не съм поредният намръщен чичко. Надявам се да работя с добри международни галерии и музеи, мои работи да се намират в колекции на институции и колекционери. Да съм издал няколко хубави каталога, но най вече си пожелавам да съм здрав и да работя в добри условия. 

КОЙ МЕЧТАЕШ ДА АПЛОДИРА РАБОТАТА ТИ? ИМА ЛИ НАГРАДА, КОЯТО ИСКАШ ДА СПЕЧЕЛИШ?

Искам да съм оценен от хора, които и аз ценя, но не на всяка цена. Не се интересувам от награди и не участвам в програми със състезателен характер.

КОЙ Е ПОСЛЕДНИЯТ ПРОЕКТ, ПО КОЙТО РАБОТИ? ЗАЩО ТРЯБВА ДА ГО ВИДИМ?

В момента работя по нова самостоятелна изложба. Трябва не само да я видите, но и да участвате, защото преживяването в нея е самото произведение. Тази работа не би могла да съществува без активни участници.

ПРОТОТИП НА КАКВО БИ ИСКАЛ ДА СЪЗДАДЕШ?

Нещо, което да бъде полезно за следващото поколение, за нашите деца.

Вито Валентинов е част от изложбата РАЗМЕСТВАНЕ НА ПЛАСТОВЕ, която за първи път представи мащабна селекция съвременни български артисти и се осъществи с подкрепата на ПРОТОТИП в Софийска градска галерия. Повече за Вито и останалите участници в изложбата с куратор Владия Михайлова очаквайте и в съпътстващия събитието каталог, който ще излезе през април. Следете платформата ни за новини.

Следете Вито Валентинов и тук:

vittovalentinov.com 

instagram.com/vittovalentinov/

 

Текст: Прожектор Плюс

Снимки: личен архив