ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ   

Актьор, от Стара Загора, отскоро на 30, а вече и с първи Аскеер на колана (в категория Изгряваща звезда за ролите на Труфалдино и Панталоне в Кралят Елен по Карло Гоци, под режисурата на Анастасия Събева, театър „Азарян“, НДК).

Усеща се помъдрял за една нощ.  И иска да изобрети... благодарност. А ние сериозно предчувстваме, че чистата му по детски енергия ще го отведе до още много сцени и награди.

Веселин Петров е един от Клонираните – професионална трупа за импро театър, част от ХаХаХа ИмПро. Учил е актьорско майсторство и за кукли, и за драма. А преди това даже и... икономика.

Не го пропускайте и в Спомен за летене, постановка на Драматичен театър Пловдив, На тятър съм и Актьори срещу поети – Сфумато. А на есен с песен или бъдете на тръни за премиерата с негово участие Комунисти, по забранена някога от Живков пиеса на Георги Марков. Рапорт даден, рапорт приет!

КОЙ СИ ТИ И КОЯ Е ТВОЯТА СЦЕНА? КОЙ КОГО ИЗБРА?

Започнах да се занимавам с театър чисто терапевтично. След края на много дълга връзка се чудех накъде да тръгна. Бях студент в Икономическия университет във Варна. Там ми казваха, че не съм за там и че трябва да отида някъде, където хората се правят на идиоти. Бях черната овца, но ме обичаха по някакъв начин. Дори успях и да завърша.

Така че първо аз избрах сцената, а после – тя мен. Положих доста усилия да вляза в театралната кадемия и да я завърша. Първо бях в клас за куклен театър, при проф. Дора Рускова, която ме научи на страшно много неща. А след това проф. Атанас Атанасов ме покани при него. Но за да се прехвърля, трябваше да имам висок успех. Втори курс бях и в двата класа – кукли и драма, имах двойно часове и изпити. Благодарен съм на съдбата и преподавателите за толерантността.

КОЙ Е ЛЮБИМИЯТ ТИ ИНСТРУМЕНТ/ ТЕХНИКА И ЗАЩО?

След като се дипломирах, започнах да се занимавам с куклен театър и това ми откри много хоризонти по линия на спонтанността, въображението и свободата. В конвенционалния театър режисьорът ти казва Стани, мини от тук и т.н. Въпреки че досега не съм работил с истински диктатор в изкуството, не че имам против и това да опитам.

При мен нещата обикновено тръгват от тялото. Както казваше Петър Мелтев, един от менторите ми в импротеатъра, съм доста телесен човек. Това е моят път към нешата. Някак от тялото ми тръгват много асоцииации –  на сцена, на характери. Както казват, отвън навътре. Един мим след години ми каза, че отвън навътре вече означава отвътре навън и така се получава знакът на безкрайност. Така по някакъв начин правиш образ, персонаж. Понеже има доста обсъждания кой подход е верен. Според него, няма вярно и грешно, въпросът е кое върши работа. Импро театърът е моето малко островче, в което намерих свободата и много ми помага.

Достигам към същността не толкова през мислене, обсъждане и анализиране, а през интуицията на тялото.

КОЯ Е НАЙ-ВЛИЯТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ В ТВОЯТА СФЕРА?

Трудът. Нещата никога не се случват лесно, всичко се постига винаги с много труд.

ОТ КОГО СЕ УЧИШ ВСЕКИ ДЕН?

От Роберто Бенини, Робин Уилямс, от моя професор Атанас Атанасов. На ниво въображение и средства – от кукления театър. Взимам от всичко и се сглобявам като кубче Рубик.

А НА КОГО ИСКАШ ДА ПРИЛИЧАШ?

Не знам, може би на Апостол Карамитев.

ЗА КАКВО НАЙ-ЧЕСТО ТЕ КРИТИКУВАТ?

Че съм прекалено толерантен. Понякога не казвам нещата на хората, за да не ги засегна. Зодия Скорпион съм, но съм се научил да преборвам характера си.

С КАКВО НАЙ-МНОГО СЕ ГОРДЕЕШ?

С подкрепата на семейството ми.

КАК ТОВА, КОЕТО ОБИЧАШ ДА ПРАВИШ И ТОВА, С КОЕТО СЕ ИЗДЪРЖАШ, СЕ ПРЕСИЧАТ В ЖИВОТА ТИ?

До преди няколко месеца ми беше болна тема, беше много трудно. Бил съм на ръба много пъти. Когато нямаш финансовата сигурност, нямаш спокойствието да работиш, да функционираш като артист. Но, да чукна на дърво, нещата леко започват да се подреждат. Занимавам се с доста неща, за щастие, все в сферата на изкуството.

КОЛКО ВАЖНИ СА ТЕХНОЛОГИИТЕ В ТВОЕТО ИЗКУСТВО?

На този етап не са навлезли при мен и екипите, с които работя. А и аз не си падам много по технологии, малко даже ме е страх. От малък съм си по-аналогов човек. Но съм виждал зашеметяващи неща.

КАК И КЪДЕ СЕ ВИЖДАШ СЛЕД ДЕСЕТ ГОДИНИ?

Моля се да имам щастливо семейство, всичко останало е вторично.

ИМА ЛИ НАГРАДА, КОЯТО ИСКАШ ДА СПЕЧЕЛИШ?

Бих искал да спечеля повече време за близките си.

КОЙ Е ПОСЛЕДНИЯТ ПРОЕКТ, ПО КОЙТО РАБОТИ? ЗАЩО ТРЯБВА ДА ГО ВИДИМ?

Комунисти, пиеса на георги Марков. Поставяна е преди години от Асен Шопов в Сатиричния театър, но е свалена по заръка на Тодор Живков. След това Георги Марков бяга от страната. Сега я работим на сцена Ъндърграунд в театрална работилница Сфумато. Имаме още 1-2 репетиции и я замразяваме до септември, когато ще бъде премиерата. Режисьор е Анастасия Събева, постановчик и на Кралят Елен.

Когато започнахме да четем пиесата, осъзнах, че съм много бос за времето преди комунизма – Царско време и Втората световна война. Много е странно, но сякаш нищо не се променя в държавата. Както и след идването на народната власт, така и след падането на режима. По думите на един от героите, мени се само формата, съдържанието – остава същото.

ПРОТОТИП НА КАКВО БИ ИСКАЛ ДА СЪЗДАДЕШ?

Бих искал да изобретя благодарност у хората.

Текст и снимки: Прожектор Плюс