Вълко Чобанов   

Художникът е сред едно ново поколение български автори, коeто излиза сега на художествената сцена и дава обещаваща заявка за бъдещето си развитие в областта на съвременното изкуство. Неговото творчество буди интерес с любопитните превъплъщения на дигиталния образ, показани чрез различни изразни средства и медии. Още по време на следването в родния му град Пловдив в специалност сценография Вълко Чобанов (р. 1991 г.) започва да се занимава активно с организирането на изложби и други културни инициативи. Съмишленици намира в екипа на фондация eXAF, които през 2011 г. правят изложбата Average Content с негово участие. С група приятели художници по същото време стартират серията изложби Ономатопея; (предстои шестото издание). Преди три години младият автор се мести в София и завършва магистър в специалност дигитални изкуства, а междувременно се нарежда сред участниците във фестивалите DA Fest, Sofia Underground и Оne Design Week.

Сфера на работа: дигитални изкуства

Образование:

  • Академия за музикални, танцови и изпълнителски изкуства, бакалавър специалност сценография,  Пловдив
  • Национална художествена академия, магистър дигитални изкуства

Участия в изложби:

– самостоятелна изложба:

 Inorganic/Organic в Галерия Cu29, Пловдив, 2017

– участия в групови изложби:

Average Content, проект на eXAF, представена в къща “Цанко Лавренов”, клон на Градска художествена галерия Пловдив, и Център за култура и дебат “Червената къща“, София, 2011

Aрт Позитив – Мини, Център за съвременно изкуство, Пловдив – “Баня Старинна”, 2012

Ономатопея – серия изложби, ателие Иван Костолов, Пловдив

Скъпи мой провинциалист, куратор: Виктория Драганова, Swimming Pool, София, 2017

 

– Кои теми ви вълнуват и как влизат те в изкуството ви?
Често работя с природни, органични и животински образи, чужди и интернет култури, субкултури, пост-апокалиптични образи и сънища.

 

– Какво характеризира процеса ви на създаване?
Мисля дълго. След което се опитвам да избера формата и медията, която ще е най-подходяща за предаването на идеята на публиката. От друга страна понякога работя интуитивно и прекъсвам процеса преди да е завършен, оставяйки работите с отворен край.

 

– Има ли специфични елементи, които са неотменна част от произведенията ви? Коя е предпочитаната от вас медия за работа и защо?
Работя с различни материали и в различни медии. Търся обекти и   материали както в интернет, така и в реалната среда около мен. Интересно ми е какво хората изтриват, изхвърлят, а и споделят от личното си пространство. Независимо дали откривам това в японски хентай сайт или на кофите за боклук. В известен смисъл често рециклирам образи чрез разнообразни материали, най-често открити и взети на готово. Изборът ми на медия зависи изцяло от проекта. През годините експериментирам с различни медии, нещо, което не се преподава като творческо отношение и свобода на израза в художествените академии в страната ни.

 

– Кога за пръв път произведение на изкуството ви докосна? Кое бе то и как е повлияло на реализацията ви като автор?
Първият ми сблъсък с изкуство може би беше когато си пуснахме кабелна телевизия вкъщи. Бях на седем или осем години. Предаванията по Cartoon network и клиповете по MTV оставиха ярко впечатление у мен. До ден днешен видеата правени от Chris Cunningham за Bjork и Aphex Twin се вписват в представата ми за високо изкуство.

 

– Какво е работното ви пространство? Без какви "инструменти" не можете?
Последните ми проекти са видеоарт и анимация, в момента работя главно на компютъра си. В тези мои последни работи използвам много готови материали от интернет, така че той се превърна в най-нужния ми инструмент.

 

– Какво определя проекта, с който участвате в изложбата: тема, разработка, реализация и крайно внушение?
Проектът Inorganic/Organic  показва произведения, изучаващи и вдъхновени от природната среда във видеоигрите. Негов фокус е проблемът за възможното прилагане на природните процеси във виртуалната реалност. Липсата на механика, която позволява на света на игрите да корозира и да се разпада, всъщност го отличава от всяка друга художествена медия, защото изображението в този свят реално не може да променя възрастта си и да остарява.

 

– Защо този проект е важен за вас?
Темата е важна за мен, защото самият аз прекарвам голяма част от свободното си време в това да играя видео игри.

Имах възможност да работя над проекта по-дълго време от обичайно. Също така това е първият проект, който реализирам с финансова подкрепа и това провокира един друг начин на работа.

 

– Над какво работите в момента?
Над една късометражна анимация. В главата ми се върти и идея да издам стихосбирка с илюстрации.

 

– По какъв начин националния ви произход влияе върху творчеството ви (ако въобще)?
Влияе ми най-вече природната среда тук в смисъла на едно усамотяване в нея, в което се чувствам у дома си и близко до нещо важно. От друга страна обаче прекалено често се сблъсквам с проблемите в социума и държавното ни устройство.

 

– Какво очаквате от Прототип, новата платформа на Societe Generale Експресбанк за представяне на български визуални артисти?
Надявам се да даде видимост на млади български артисти по един смислен начин. Както и да разчупи сериозността на финансовите институции и да установи по-трайни връзки между тях и финансирането на автори и закупуването на изкуство, които чувствам изгубени в последно време.

 

– Каква искате да е ролята на институции и корпорации в правеното и показването на изкуство?
Сложен въпрос, който мисля, че трябва да се дискутира по-често между институциите, корпорациите, артистите, най-вече младите, и публиката.

 

Текст Студио Комплект
Превод Емилия Клайн
Фотография Яна Лозева
Визуален материал: личен архив