ТИНА ХАМЗЕ   

Родена в София през 1995. Възпитаник на Художествената гимназия, а след това и на Академията – специалност Живопис, от класа на проф. Андрей Даниел.

За първи път излага своя живопис през 2015 в галерия „Червеното пони“, Пловдив, в съвместна изложба с Ралица Савова (скулптура). Оттогава досега участва в над 10 общи изложби, между които Арт старт: Млади художници, които да следим през 2018, Галерия „Credo Bonum“, Гонене на зли духове“ (Призраците са сред нас) и Спорът за реалността. Най-младите в българската живопис и скулптура, Галерия „Райко Алексиев“, София.

Все още (се) търси и обича постоянните променливи. И след години иска да е пътуващ творец-мечтател и да въобразява реалности.

Но преди това ще трябва да разходи творческия си ум до една от най-известните академии в света – Сите Ентернасионал дез`ар в Париж. Защото тази година Тина Ануар Хамзе е една от четиримата избрани да посетят и работят там с помощта на Експресбанк, които за 13-ти пореден път подкрепят млади обещаващи артисти, дипломанти от НХА.

КОЯ СИ ТИ И КОЯ Е ТВОЯТА СЦЕНА?

Някой, който търси... Може би човек, който обича хората около себе си и мечтае за срещи – на доброто и красивото, вълнуващото, истинското. Живописец, грабнат от природата, чиято сцена е като тази на пътуваща трупа – постоянно променлива и там, където я почувства!

ЗАЩО ИЗБРА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО?

Това е прекрасен начин на комуникация. Изобразителното изкуство е специфичен изразен език. Именно то сътворява вълшебството, дава безгранична свобода, води към безкрайното и носи със себе си сериозни смисли, облечени в изящна форма и докосващи чрез своето материално цяло!

КОЙ Е ЛЮБИМИЯТ ТИ ИНСТРУМЕНТ?

Инструменти много и всякакви. Инструментът е начин за осъществяване, сериозен помощник. Може да бъде всичко. Любимият ми материален инструмент се променя в зависимост от целта, настроението, формата, материята, а любимият ми духовен инструмент е любовта – към света, хората, срещите, природата.

КОЯ Е НАЙ-ВЛИЯТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ В ТВОЯТА СФЕРА?

Вероятно хората, които са най-често около мен ми въздействат най-силно, направляват донякъде моята работа, моделират светогледа ми въобще. И в професионален, и в личен план най-близо са хората от група  „Answer 51“, с които вървим заедно. Това са също колеги, приятели от другите специалности в изкуството, преподаватели. Те са истински извор на вдъхновение. Влияние упражняват всички действащи творци, защото формират картината в световен план, задават въпроси и провокират съзидателната енергия.

КАК ТОВА, КОЕТО ОБИЧАШ ДА ПРАВИШ И ТОВА, С КОЕТО СЕ ИЗДЪРЖАШ, СЕ ПРЕСИЧАТ В ЖИВОТА ТИ?

Въпросът като че ли съдържа в себе си противоречие. Предполага се, че човекът-творец се издържа не с това, което обича да прави. Не винаги е така. Но ако се наложи да работи нещо далечно, то винаги е полезно на един създател. Той вечно се учи да създава, създава дори и в най-отдалечената от него област. Извиква друга реалност и черпи от нея вдъхновение. Всъщност двете неща се пресичат и вървят ръка за ръка. Нужна е вярата, че е възможно.

ЗА КАКВО НАЙ-ЧЕСТО ТЕ КРИТИКУВАТ?

Критиката има различни измерения. Хората, които се занимават с изкуство носят своята ярко изразена чувствителност. Тази свръхчувствителност понякога и дори често стряска и в определени моменти се превръща в повод за критика.

ГОРДЕЕШ СЕ НАЙ-МНОГО СЪС…

Семейството и приятелите ми. Често се гордея и  със способността, дарбата на човека да изследва, предава, пресъздава и обновява.

СПОМЕНИ ТРИ ИМЕНА, КОИТО ТЕ ВДЪХНОВЯВАТ?

Достоевски, Тарковски и Бергман.

КОЛКО ВАЖНИ СА ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗА ТВОЕТО ИЗКУСТВО? Технологията (като последователна и осмислена работа чрез материала) съпътства всяко изкуство, придружава мисълта и интуицията. Тя е важна, съществена за изграждането. Но технологиите, съвременни или дигитални, са необходими на финала – за разпространението, за достъпа до изкуството днес. В процеса на създаване за мен те не са от значение.

КАК СЕ ВИЖДАШ СЛЕД ДЕСЕТ ГОДИНИ?

Като пътуващ творец-мечтател, който създава реалности. Във и чрез природата и науката. Изобразител, който търси и изследва.

КОЙ МЕЧТАЕШ ДА АПЛОДИРА ТВОРБИТЕ ТИ?

Аплодисментите са за хората на сценичните изкуства: актьори, музиканти. Мечтая си творбите ми да бъдат усетени от чистото дете и мъдрия възрастен.

КОЙ Е ПОСЛЕДНИЯТ ПРОЕКТ, ПО КОЙТО РАБОТИ?

Дипломният ми проект, „Мимоиди“. Опит за изследване на пространство със собствена логика и своя жизнена сила. Името е взето от книгата на Станислав Лем „Соларис“ (с неговите създатели на пространството, на материята – с душа и съзнание, въплътени  в нея чрез словото). При мен опитът е чрез образа.

ПРОТОТИП НА КАКВО БИ ИСКАЛА ДА СЪЗДАДЕШ?

Разбирам прототипа като първообраз, първичен модел, пример за нещо, нещо водещо, извор на нови открития. В този смисъл всяка творба, всеки проект е първообраз – като авторски, индивидуален той може да се превърне в прототип за нещо или някого. Стига да се хване определена нишка, линия и тя да започне да се плете или чертае. За мен прототипите са вече създадени, те съществуват изначално, само чакат да бъдат забелязани и съживени от нас!