Стефан Карчев   

Със своята открояваща се индивидуалност работата на Стефан Карчев прави силно впечатление. Той още рано търси професионалната си реализация като дизайнер извън страната. Приет е да учи мода в Кралската академия по изящни изкуства в Антверпен, Белгия и е първият българин завършил престижното училище. Там той намира правилното за себе си място и се радва на обучение, в което на преден план стои експериментът с различни изразни средстава и теми. Дипломната му колекция Miscible Displacement демонстрира смел и новаторски подход в модата. За нея той се вдъхновява от българския фолклор, от различна спортна екипировка и други символи на популярната култура. 

Сфера на работа: моден дизайн

Образование: Кралска академия по изящни изкуства, Антверпен (Белгия), бакалавър специалност мода

Участия: Дипломната колекция Miscible Displacement е представена в рамките на:

Tomorrow’s Talent On/Off, част от London Fashion Week,

Heavy London Showroom, Париж

One Design Week 2016, Пловдив

Награди: Anne Kurris Award

Уеб сайт: stefankartchev.tumblr.com

 

– Какво характеризира процеса ви на създаване?
Всичко започва със събиране на снимков материал, референции, записки и скици в тефтер. След което следва оформяне на цялостна концепция около събраните елементи/теми, колажи или дигитални преработки. Правя също така задълбочен рисърч свързан с възможните техники. Последователността е следната - дизайн, проби, създаване на прототипи и накрая изпълнение на желаната дреха/продукт. Разбира се всичко зависи от самия проект. Понякога идеите идват в разговори на маса с близки приятели и с бири в ръка. Последните ми няколко идеи пък се появиха с избухлив смях — тях все още не съм използвал, но смятам да го направя в близко бъдеще.

 

Има ли специфични елементи, които са неотменна част от произведенията ви? Коя е предпочитаната от вас медия за работа и защо?
Дигиталната медия е определено неотменна, защото позволява бързото монтиране на отделните елементи с цел визуализиране на желаният ефект.

 

– Кога за пръв път произведение на изкуството ви докосна? Кое бе то и как е повлияло на реализацията ви като автор?
Най-ранните две произведения, които помня и ме впечатлиха бяха на Рене Магрит — The Blank Signature (1965)  и The Natural Graces (1964). Това, което ме изуми в тях като дете беше начина, по който артистът играе с реалността, разчупвайки възприятието на зрителя. До този момент не се бях замислял върху това как първия ми контакт с изкуство е повлияло върху собствената ми естетика, но определено сюрреализъмът, визуалното изкривяване и преувеличаване са оставили голям отпечатък върху работата ми.

 

– Какво е работното ви пространство? Без какви инструменти не можете?
От няколко години, където и да се местя винаги взимам със себе си една огромна маса с регулиращи се крака. Те позволяват масата да се вдига, когато имам нужда да кроя, и да се сваля, когато скицирам. Инструментите ми са закрепени на пирони по стената. Ножиците за хартия и за плат, карфиците и метърът са жизненоважни за мен. Индустриалната ми шивашка машина също е от голямо значение, както и компютърът, защото без него няма как да се случи голяма част от това, което правя.

 

 – Какво определя проекта, с който участвате в изложбата: тема, разработка, реализация и крайно внушение? 
Проектът,  с който участвам в изложбата, е видео, отразяващо дипломната ми колекция Miscible Displacement. Колекцията се състои от 8 експериментални мъжки силуета. Те са силно вдъхновени от българския фолклор с препратки към съвременното българско общество и към спортното облекло. Видеото е най-добрият начин да покажа дрехите от колекцията в подходяща за тях среда. Работата ми в случая е силно повлияна от филма Четвъртото измерение (1988) на Zbigniew Rybczynski.

 

– Защo този проект е важен за вас?
Това е последният и за мен най цялостен проект правен от мен засега. Донякъде именно народната тематика го прави перфектен за случая.

 

– Над какво работите в момента?
В момента съм в преход между бакалавър и магистър. Стажувам при Уолтър Ван Бейрендонк (Walter Van Beirendonck) и се подготвям бавно за последната година в академията.

Паралелно кандидатствам за различни стипендии, спонсортства и колаборации, за да мога да задълбая още в темата на моята дипломна работа.

 

– По какъв начин националния ви произход влияе върху творчеството ви (ако въобще)?
Не смятам, че е от толкова голямо значение от къде идваш, важното обаче е дали се развиваш извън собствената си държава или не. В моя случай след напускането й, започнах да си задавам въпроси и да научавам неща, които съм пропуснал с времето, но всъщност ме вдъхновяват.

 

– Какво очаквате от Прототип, новата платформа на Societe Generale Експресбанк за представяне на български визуални артисти?
Смятам че представянето на различни млади артисти пред по-широка публика позволява на аудиторията  да се запознае по-добре с развитието на съвременното изкуство. Някои от нас са част от доста тесен кръг и вероятността работата ни да бъде видяна от хора извън него не е голяма. Обмяната на информация е много важна и може да е от полза за всеки.

 

– Каква искате да е ролята на институции и корпорации в правеното и показването на изкуство?
Предоставянето на локации, в които да се излагат работите. Също така съдействие с комуникацията към различни компании и професионалисти и осигуряването на пълна творческа свобода. Субсидирането и предлагането на ателиета - пространства за работа на достъпни цени.

 

Текст Студио Комплект
Превод Емилия Клайн
Фотография Яна Лозева
Визуален материал: личен архив