МИЛА ЧОРБАДЖИЕВА   

Като малка Мила рисува и знае, че иска да стане археолог, да открива разни странни стари неща и да има огромна колекция от тях. Тъкмо в детството се заражда нейното привличане към събирането на обекти и класифицирането им по вид, материалност и принадлежност. В гимназията в Плевен взима уроци по рисуване, после за кратко учи в Прага, но скоро след това се ориентира към по-концептуално насочената Академията по дизайн в Айндховен, Холандия, където записва специалност Man & Leisure. Мила взима своята бакалавърска степен през 2016 г. с дипломния проект (Не)забравими изгледи. Той е вдъхновен от архитектурата на пръснатите из България паметници от времето на комунизма и ще бъде показан на живо в София по повод лансирането на Прототип през юни.

Сфера на работа: продуктов дизайн, изследване, илюстрация

Образование: Design Academy Eindhoven, Man & Leisure (2012-2016)

Участия в изложби:

  • Партида 4 (One Design Week, Пловдив, 2014г.)
  • Композиции: съвременен български дизайн (куратор - Студио Комплект, Ventura Lambrate, Милано; Склада, София, 2015г.)
  • (Не)забравими изгледи (Холандска седмица на дизайна в Айндховен, 2016г.)
  • Harvest (Dutch Invertuals, Salone del Mobile, Милано; D’days Paris, Париж; 2017г.)

Уеб сайт: milachorbadzhieva.com

 

– Кои теми ви вълнуват и как те влизат в изкуството ви?
Интересуват ме теми, които глобално засягат обществото; видимите и невидими процеси, които го оформят. Също така спекулативни сценарии относно бъдещето, начини, по които оформяме своята среда и се свързваме един с друг.

Конкретно в дипломния си проект засягам теми като идентичност и нейното осмисляне. Проучването по дадена тема почти винаги е отправна точка в работата ми, така че тя директно намира отражение в крайния продукт.

 

– Какво характеризира процеса ви на създаване?
Идентифицирането на интересна тема и нейното проучване са много любима част от процеса. Говоря с хора, правя записи, посещавам места и събирам материали. Понякога процесът може и да е доста интровертен. Всъщност в някакъв момент е необходимо той да стане такъв - концентрацията е много важна.

Впоследствие формулирам концепция, скцирам, правя тестове – на цветове, материали, техники… Финалните прототипи често са с материали, продиктувани от функцията или нуждата на конкретния проект.

 

– Има ли специфични елементи неотменна част от произведенията ви? Коя е предпочитаната от вас медия за работа и защо?
Досега в два проекта съм работила с цимент и смоли и съм доста привързана към тези материали и комбинацията им. В последната ми работа присъстваше, например, дърво – заради свойството на материала и нужната функция, което от своя страна предопредели  естетиката на финалния обект. Предпочитам по-скоро това да е водещото в избора на материал. Логиката да съпътства интуицията.

 

– Какво е работното ви пространство? Без какви "инструменти" не можете?
В ателието, където работя, съм заобиколена от всякакви машини за обработка на дърво, метали и пластмаси. Имам и CNC машина за фрезоване, с която могат да се правят прецизни прототипи. Но материала, без който не мога, със сигурност е хартията – за скициране, колажи, бързи модели… Най-базовият материал и същевременно най-многостранният.

 

– Кога за пръв път произведение на изкуството ви докосна? Кое бе то и как е повлияло на реализацията ви като автор?
Трудно ми е да си спомня конкретна творба. Със сигурност съм била доста малка и се съмнявам да е имала директно влияние върху развитието ми сега.

Ясно помня удивлението, например, в момента, когато за първи път открих графичната работа на Стефан Кънчев; безкраен източник на вдъхновение и сега.

 

– Какво характеризира проекта, с който участвате в изложбата: тема, разработка, реализация и крайно внушение?
В (Не)забравими гледки изследвам добре познатата ни тема за наследството от соца през моята лична призма и позиция. Заигравам се с материал и форма, но оставям свобода за интерпретация и отворен край, защото предметите целят само да подтикнат към асоциации, а не да дават конкретни предложения и решения. По интуитивен начин да служат като средство, което подпомага диалога по темата.

 

– Защо този проект е важен за вас?
Важен е, защото се превърна в много лично пътуване към България – в буквален и преносен смисъл; изследвах и част от себе си чрез него.

 

– Над какво работите в момента?
В момента имам удоволствието да работя върху проект за българската марка Шевица. Много съм щастлива от възможността отново да се свържа с България чрез дизайн.

 

– По какъв начин националния ви произход влияе върху творчеството ви (ако въобще)?
В дипломния ми проект – директно; иначе дава интересната гледна точка като култура, коренно различна от тази, в която живея последните години.

 

– Какво очаквате от Прототип, новата платформа на Societe Generale Експресбанк за представяне на български визуални артисти?
Много е хубаво, че се случват подобни инициативи и се надявам да даде пример и на други институции да провокират повече интерес на широката публика към изкуство и култура. Надявам се да се създават нови традиции, а не единични събития.

 

– Каква искате да е ролята на институции и корпорации в правеното и показването на изкуство?
Корпорациите и институциите биха могли да използват големите си ресурси да промотират изкуството, дизайна и културата по много по-гъвкав начин от държавните институции. Също така биха могли да насърчат по-голямо разнообразие от културни проекти, които да достигат по-широката публика.

 

Текст Студио Комплект
Превод Емилия Клайн
Фотография Яна Лозева
Визуален материал: личен архив