Мартина Вачева   

Художничката Мартина Вачева (1988 г.) живее и работи между родния си град Пловдив и областта Бретан в Западна Франция. Тя от няколко години е активна част от фензин културата в България. Създава авторски зинове като KOSH, Star Wars, както и три издания към поредицата SERIAL PORTRAITS, представени в самостоятелни изложби в Artnewscafe, Пловдив. Авторката е участвала във фестивали за фензин издания в България, Румъния, Франция и др.страни. През 2016 г. галерия SARIEV Contemporary показва самостоятелната й изложба Сериалити с куратор Вера Млечевска като част от проекта ФОН: Млади автори 2016. От тогава Мартина Вачева се нарежда сред авторите представени от най-успешната българска галерия за съвременно изкуство SАRIEV Contemporary. В фокуса на работата на художничката, независимо от изразните средства и медии, е изграждането на социално културен портрет на обществото ни, изпълнен с много хумор и ирония. 

Сфера на работа: илюстрация, живопис, керамика

Образование: – Национална художествена академия, специалност илюстрация, катедра “Книга и печатна графика”

– Университет за дизайн и изящни изкуства Бург Гибихенщайн, Хале (Германия), илюстраторски клас Георг Барбър (ATAK)

Участия в изложби:

International Zine Fest, Истанбул, 2014

Hip Hip Zine Fair, София, 2015

– самостоятлелна изложба:

Сериалити с куратор Вера Млечевска, ФОН: Млади автори 2016, SARIEV Contemporary, Пловдив, 2016

– участия в групови изложби:

The Image is no Longer Available, куратор: Весела Ножарова, Credo Bonum Gallery, София, 2017

Скъпи мой провинциалист, куратор: Виктория Драганова, Swimming Pool, София, 2017

Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017, куратори: Весела Ножарова, Стефка Цанева, Даниела Радева, Credo Bonum Gallery, София, 2017

Lifestyles and Still Life, куратор: Вера Млечевска, Lubomirov/Angus-Hughes, Лондон, 2016

Уеб сайт: martinavacheva.tumblr.com, behance.net/martinavacheva

 

 – Кои теми ви вълнуват и как влизат те в изкуството ви? 
В работите си изследвам образи, лица, символи и сюжети от популярната култура, митологията и ежедневието. Тази еклектична съвкупност от традиции, кич и "вносна" култура обобщава погледът ми върху българската действителност като микро космос  от ценности, идеали, стремежи или събирателен културно социален портрет на съвременното ни общество. Този прочит на поведение се припознава и с избраната естетиката, която осъзнато търся - ирония с подчертан наивитет в похвата на изобразяване и гростеска в образа.

 

– Какво характеризира процеса ви на създаване?
Когато имам дадена идея правя проучване под различни форми, доста често разглеждам и снимков материал в интернет, който е обвързан с темата. Накрая реализирам този сбор от мисли и впечатления.

 

– Има ли специфични елементи, които са неотменна част от произведенията ви? Коя е предпочитаната от вас медия за работа и защо?
Бих казала специфичното, което се проявява в много голяма част от работите ми, е заложеното чувството за хумор и ирония, а що се отнася до медията – тя е променлива като средство, което кореспондира много добре с идеята и й помага. Започнах в Академията с илюстрация, по-алтернативни книги както и фензин издания, но понякога книгата не беше достатъчна да изрази някои от идеите ми и за това излязох от нейните рамки. Сега правя главно живопис, рисунки също имам работи, които са графики, а най-новите ми неща са серия от обекти керамика.

 

– Кога за пръв път произведение на изкуството ви докосна? Кое бе то и как е повлияло на реализацията ви като автор?
Може би за първи път, когато излязох от България и посетих Берлин, бях на 18 години. Разгледах Музея за съвременно изкуство, където имаше голяма изложба на Анселм Кийфър. Тогава разбрах, че трябва да се гледа по-широко на нещата без да се влиза в рамки. Беше много ключов момент, защото тогава ми предстоеше дипломиране в гимназията за Изящни изкуства “Цанко Лавренов” и направих дипломен проект по графика, който не се вписваше в общото разбиране за графика, но пък аз бях убедена в него и не се интересувах как ще се приеме.

 

Какво е работното ви пространство? Без какви "инструменти" не можете?
Всичко зависи отново от медията, която ще избера, но определено не мога да работя без музика. Тя е главният инструмент. Колкото до работното място - до този момент никога не е било константно, винаги съм се нагаждала според средата, в която живея.

 

– Защо проекта Прототип е важен за вас?
За да може съвременното изкуство да достигне до по-обширен кръг от хора извън сферата на изкуството  и  да  помогне за популяризирането му и сред тях.

 

– Над какво работите в момента?
В момента съм се концентрирала изцяло върху презентацията на работите ми в изложбата на Софийска градска художествена галерия за Наградата за съвременно изкуство БАЗА.

 

– Каква искате да е ролята на институции и корпорации в правеното и показването на изкуство?
Да подпомага и стимулира съвременното изкуство.

 

Текст Студио Комплект
Превод Емилия Клайн
Фотография Яна Лозева
Визуален материал: личен архив