Мария Налбантова   

Мария (р.1990 г.)е още млада, но вече убедително е избрала своя професионален път на графичен дизайнер и илюстратор. Тя обича иновативните подходи и се фокусира основно в работата си върху художествени книги, алтернативни печатни издания и книги-обекти. Първата й книга излиза през 2016 г.  – пространственото (pop-up) издание "Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни" (Изд. Точица). На страниците й мечката оживява с помощта на текст, вдъхновен от 12 популярни български поговорки и триизмерна картина. Експериментът е в основата на изданието както като оформление, така и като повествование. Тази година пък е селектирана за втория каталог „Детски книги от България: Съвременни писатели и художници“, който е представен в рамките на Международния панаир на детската книга в Болоня.

Сфера на работа: графичен дизайн, илюстрация

Образование: Национална художествена академия, магистър специалност илюстрация, катедра “Книга и печатна графика”

Участия в изложби:

Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни, (One Design Week, Пловдив, 2016 г.)

Награди: награда от Societe Generale Експресбанк за дипломен проект, 2013 г.

Уеб сайт: behance.net/omno

 

– Кои теми ви вълнуват и как влизат те в изкуството ви?
Ползвам локални елементи от заобикалящата среда, които водят към глобални идеи и предизвикват рефлективното мислене. Харесва ми да наблюдавам, да събирам и колекционирам дребни случки от реалността, които разпределям в отделни теми. Конфигурирам ги и с времето всяка от тях расте по различен начин и приема някаква форма, но е необходим дълъг период, за да завърша авторските си проекти.

 

– Какво характеризира процеса ви на създаване?
Дълго се мотая, мисля, рисувам и водя записки в тефтери и скицници по различните теми, до момента, в който започна да реализирам конкретната идея. Освен работа по авторски проекти, обичам работата в група. Живият контакт, измислянето на нещо в колектив, без претенции, свободно и споделено е много ценен процес за мен.

 

 – Има ли специфични елементи, които са неотменна част от произведенията ви? Коя е предпочитаната от вас медия за работа и защо? 
Няма неотменни материали, които да ползвам в творчеството си. Медията, която до момента е основен подход за творчеството ми е книжният формат. Интересен ми е безкрайният потенциал за комбинация на теми, изображения, големина, пространство и материал.

 

– Кога за пръв път произведение на изкуството ви докосна? Кое бе то и как е повлияло на реализацията ви като автор?
Един от авторите, които силно ме е впечатлил още от ученическите години е „Пражкият алхимик на киното“ – Ян Шванкмайер. Късометражните му филми са взрив на въображение с особена чувствителност. Не знам точно как ми е повлиял, предполагам по някакъв фин начин, който се намира в покрайнините на съзнанието ми и често изненадва с появяването си в моите действия и идеи.

 

– Какво е работното ви пространство? Без какви “инструменти” не можете?
Работното ми пространство се променя през времето, но важното, което ми се иска да остава е вълнението и енергията, която влагам. Това са инструменти, без които не може.

 

– Какво определя проекта, с който участвате в изложбата: тема, разработка, реализация и крайно внушение?
Темата за отразения образ е обобщаваща за проекта “Ъгъл на пречупване”. Всяка повърхност, която има способността да отразява показва реалността, но я представя с разместен ред, лявото се сменя с дясно. Образът е истински и въображаем едновременно. Работата показва отражение на фрагмент от реалността в първичното водно огледало.Носещ се нетраен отпечатък на човешки живот. В дълбочината му живеят други твари.

 

– Защо този проект е важен за вас?
Проектът ме вълнува, защото водното отражение показва една дезориентация на категориите, чрез които си подреждаме реалността, за да я разберем. В огледалния свят на речната повърхност няма време, пространството е двуизмерно, посоките са обърнати, щом е на обратно, пътят не е към смъртта, а към детството, погледа е надолу, а там е небето, посоките са сменени. Работата е документ на илюзиите. Потвърждава ги, като показва една от тях.

 

– Над какво работите в момента?
Започнах нов проект за авторска книга.

 

– По какъв начин националния ви произход влияе върху творчеството ви (ако въобще)?
Националният ми произход влие по особен начин на творчеството ми с теми, сюжет, реализация и възможност за осъществяване на проекти, механизми на действие и като цяло – среда на живот. Живея в София, но за мен е важно да пътувам в страната и чужбина. Смяната на целия контекст дава една различна гледна точка, която ми помага да разбирам националния си произход по-добре.

 

– Какво очаквате от Прототип, новата платформа на Societe Generale Експресбанк за представяне на български визуални артисти?
Да подкрепя изкуството и да създава поле за движение на творческа енергия.

 

– Каква искате да е ролята на институции и корпорации в правеното и показването на изкуство?
Да подкрепя изкуството и да подпомага младите творци, защото това е времето когато трябва да им бъде помогнато, когато все още носят силна жизнена и творческа енергия. В противен случай, както виждаме,всичко остава в хаотичен разбор на свят от фрагменти на отражения.

 

Текст Студио Комплект
Превод Емилия Клайн
Фотография Яна Лозева
Визуален материал: личен архив