КРАСИМИРА БУЦЕВА   

Снимка на седмицата през февруари 2017г. в международната онлайн медия за култура The Calvert Journal поставя фокус върху младия фотограф Красимира Буцева. Близкият кадър на жена, подредила цигари на кръста в чоропогащник за продажба на черно, е част от дипломната работа на Буцева за магистратурата й по фотография в University of Portsmouth. Тя е представителна за изследваните от автора теми - неразказаните истории от комунизма и как те се свързват с поколението, родено след този период. Подбудата на младия автор да изобличи престъпленията, нанесени върху българското население в периода 1946г. - 1989г., се превръща в сериозно и увличащо различни подходи проучване посредством референции към архиви, провеждане на разговори и посещения на места в забвение. Красимира е и основател на Revolv Collective – група артисти от University of Portsmouth, която подпомага професионалното развитие на млади творци.

Сфера на работа: фотография, текст

Образование: Университета в Портсмът, бакалавър специалност фотография (2016г.) и магистратура по фотография (септември 2017г.)

Участия:

  • Ginnel Foto Fest, Ипсуич (2016г.)
  • University of Portsmouth Graduate Show, Портсмът (2016г.)
  • Uncertain States в изложбата Emergence, част от Photomonth, Лондон (2016г.)
  • Гостуващ артист за резиденцията на King's Theatre, Портсмът (2016г.)
  • Парченца Червено - Международен фестивал за фотография, Пингуао, Китай (2016г.)
  • Brighton Photo Fringe, Брайтън (2016г.)
  • самостоятелна изложба Дивите неща в King’s Theatre, Портсмът; същата работа е част от Albert Road Trail, Портсмът (2015 г.)
  • стаж при артиста Dinu Li (Диню Ли), работа по негови творби, показани на Venice Biennial 2015г.

 

Награди:

  • Жинел Фото Фест Аналогови Отворени Награди и Жинел Фото Фест Студентски награди (2017г.)
  • Santander Mobility Awards (2017г.)
  • селекция за портфолио ревю в Brighton Photo Biennial (октомври 2016г.)
  • номинация за наградата Платформа за завършил студент 2016 на галерия Aspex (юни 2016г.)
  • стипендия от APHE PhotoMeet (юни 2016г.)

 

Уеб сайт: http://www.krasimirabutseva.co.uk/

 

– Кои теми ви вълнуват и как влизат те в изкуството ви?
Изследвам лични и социални спомени, свързани с политика, идентичност и култура. Създавам фрагментни разкази и архиви, с помощта на които дълбая в териториите на миналото.

 

– Какво определя процеса ви на създаване?
Променя се в зависимост от темата. През последната година работя върху най-дългия си проект засега и забелязвам конкретна методология, чрез която се справям по-лесно във взимането на решения и изграждането на цялостна творба. Процесът включва: подробно изследване на тема чрез книги, журнали, статии, лекции, изложби и събития, както и чрез съпреживяване посредством разговори със засегнати от нея хора и посещения на места. Ползвам три фотоапарата – широкоформатен, 35мм. и дигитален. Постоянно се връщам към изследването на темата и търся други творби, засягащи сходни проблеми, за да обогатя знанията и опита си и да съм сигурна, че създавам нещо различно и иновативно. Тези процеси се редуват, докато не усетя, че успявам да разкажа мислите си чрез снимки, без да бъда до зрителя и да му подсказвам какво да види.

 

– Има ли специфични елементи, неотменна част от произведенията ви?
При отпечатване на творбите използвам най-често Epson Archival Matte paper, но и други видове хартия според контекст и задание на изложбата. Последните две години ползвам и видео. Текстът е неотменна част от произведенията ми, защото се занимавам с политически и исторически теми и без написаните от мен обяснение, биха били трудно разбираеми. Създавам книги, които или придружават снимките, или са формата, в който проектът е представен.

 

– Кога за пръв път произведение на изкуството ви докосна? Кое бе то и как е повлияло на реализацията ви като автор?
В първата година в университета разбрах за Софи Кал (Sophie Calle) и досега тя е едно от големите ми вдъхновения. Кал е повлияла, например, в употребата ми на текст, тъй като тя също разказва истории, свързани с цялостното внушение на своите проекти.

 

– Какво е работното ви пространство?
Работното ми пространство е претъпкано с неща, винаги! Не мога без хартия и химикал, с които да записвам идеите и мислите си, без празни стени, които да отрупвам със снимки, без книги, които да чета и да ме вдъхновят да продължавам да създавам.

 

– Какво характеризира проекта, с който участвате в изложбата?
Парченца Червено изследва лични и социални спомени във връзка с политика и идентичност. С помощта на намерена фотография и семейни истории, тя илюстрира общото преживяване, поведение и принадлежност. Книгата, придружаваща работата, пресъздава истории от първо лице единствено число, за да унищожи индивидуалността и създаде колективен разказ за източноевропейския комунизъм. Конструктивизмът, използван в работата, създава контраст между идеологията на течението и идеята на самия проект, позволявайки на истината да се промъкне между парченцата.

 

– Защо този проект е важен за вас?
Защото създава обща картина на отминалото време на комунизма, което за мнозина, родени през прехода, е напълно непознато, но пък основна част от самото им раждане. Аз, както и всички родени през 90-те, сме израснали с историите на родители и роднини – добри или лоши, абсурдни или фантастични, познати или далечни. Тези истории и това време са изградили нашите мирогледи за света, за родината и за обществото. Ползвайки спомените на моето семейство и четейки за режима от различни източници, започнах да получавам отговори на много от въпросите, които съм си задавала. Тези спомени, макар и лични, всъщност са изживени от всички по един или друг начин и са способни да създадат обща картина на времето. Абсурдът на комунизма и ограниченията, с които хората е трябвало да се справят всеки ден, са интересна тема. Но най-вече как въпреки усилията на тоталитарния режим да ‘роботизира’ обществото и да контролира мисленето и действията му чрез пропаганда, човешкият дух остава по-силен, не се пречупва напълно, и дори привидно подкрепяйки режима, той може да пристъпи границите в името на нещо по-важно.

 

– Над какво работите в момента?
Върху своята дипломна работа за магистратура по фотография, която разглежда последиците от тоталитарния комунистически режим в България между 1944г. и 1989г. Проучвайки историята на Народния съд, трудово възпитателните лагери на смъртта, възродителния процес, държавни сгради и публични места, ползвани за задържане на заложници и убийства, фотографският проект задава въпроси за случилите се там събитията. С помощта на интервюта и спомени, разговори със семейства и неправителствени организации, изследването събира различни перспективи за преживения ужас.

Проектът изобразява моето пътуване до тези места, артефакти и истории, противопоставящи се на колективното отричане на терорът върху човешките права, наложен от тоталитарния режим. Невъзвръщаемата истина създава пространство за размисъл и признание на миналото.

 

– По какъв начин националния ви произход влияе върху творчеството ви (ако въобще)?
Той е ключов за работата ми, тъй като е причината да изследвам горните теми. Вдъхновението ми започна от спомените от детството, които се превърнаха в проекта Парченца Червено. А настоящият ми проект е още по-свързан с България и е посветен само на нея.

 

– Какво очаквате от Прототип, новата платформа на Societe Generale Експресбанк за представяне на български визуални артисти?
Това е страхотна инициатива и прекрасна идея. Очаквам да се разраства с годините и да създава още изложби и събития за представяне на български артисти, които нямат толкова широко поле за изява в България или възможност за художествена кариера. Надявам се да образова обществото в теми, които не са често обсъждани, да докаже, че българско изкуство има и то е добро. И да продължава да дава възможности за изява на млади и талантливи хора.

 

– Каква искате да е ролята на институции и корпорации в правеното и показването на изкуство?
Би трябвало да помагат за развитието на изкуството, тъй като преди всичко то е нашата култура, а нашите познания и интелект се обогатяват и разширяват от него. В Англия това е приетата практика с постоянно предлагани резиденции или награди, водени и финансирани от институции не винаги пряко обвързани с изкуство.

 

Текст Студио Комплект
Превод Емилия Клайн
Фотография Яна Лозева
Визуален материал: личен архив

От Proto Type
ЯНА ЛОЗЕВА
Атлас
19 юни 2017
От Proto Type
Мартина Вачева
Атлас
21 юни 2017