ИВАН ЛАНДЖЕВ   

Иван Ланджев е поет, сценарист, публицист, човекът, чиито стихове стоят до буквата „ь“ в проекта „Скритите букви“. Той е доктор по руска литература (СУ „Св. Климент Охридски“), преподавател и носител на национални награди за поезията си – „Веселин Ханчев“ (2009), „Южна пролет“ (2011), „Памет“ (на името на Георги Рупчев) (2014). Негови стихове и статии са публикувани на английски, немски, руски, италиански, японски, словенски и др. езици. А сега стоят гордо на прехода между ул. „Московска“ към ул. „Будапеща“ в София до една от най-интересните букви в азбуката, тази, която си няма голям формат - „ь“, но стои с тежест и гордост в реда си.

Приблизителен сонет

Ще бъде трудно да останеш същият,

докато този град дълбае с пръстите

навътре в оглупялата глава.

Каквото си разбрал дотук, е чернова.

На нощна лампа някой те преправя, пише—

каква естетика в това да си излишен:

сърцето бие в ямб, юмрук целува шепа.

Окото недовижда цялата нелепост.

Нелепа е минутата до оня паметник, където

между игли и песове си ляга кротко битието.

От жълтеникави фасади пак се лющят слогани,

отложена за вдругиден е кражбата на огъня.

Небето все с мансардите флиртува и не го е грижа.

Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен.

 

Иван Ланджев вярва, че пишещият човек е длъжен да бъде наблюдател. Дори и да се изкуши от отшелничеството с годините, трябва преди това да е опознал целия град и жуженето му. Да е мерил улиците.

Ако искате да го проумеете, вземете „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014), „Wir Mansardenmenschen“ (2017, Berlin), „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017) или – четете по-надолу.

 

КОЙ СИ ТИ И КОЯ Е ТВОЯТА СЦЕНА?

Просто Иван. Сцената ми е в главата на читателя.

ЗАЩО ИЗБРА ЛИТЕРАТУРАТА?

Защото я обичам.

КОЙ Е ЛЮБИМИЯТ ТИ ИНСТРУМЕНТ?

Свиря на китара, но любимият ми инструмент е тромпетът.

KОЯ Е НАЙ-ВЛИЯТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ В ТВОЯТА СФЕРА?  

Омир.

КАК ТОВА, КОЕТО ОБИЧАШ ДА ПРАВИШ И ТОВА, С КОЕТО СЕ ИЗДЪРЖАШ, СЕ ПРЕСИЧАТ В ЖИВОТА ТИ?

И двете са писане.

ЗА КАКВО НАЙ-ЧЕСТО ТЕ КРИТИКУВАТ?

За насмешливостта. За нетърпението също.

ГОРДЕЕШ СЕ НАЙ-МНОГО СЪС…

С добрата си памет.

СПОМЕНИ ТРИ ИМЕНА, КОИТО ТЕ ВДЪХНОВЯВАТ?

Ерато, Мелпомена, Талия. Но мога да продължа и с Мохамед Али, Лев Толстой, Майлс Дейвис.

КОЛКО ВАЖНИ СА ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗА ТВОЕТО ИЗКУСТВО?

Не знам… Колко са важни технологиите за един спортист, например? Или за един пианист? Важни са, доколкото могат да бъдат някакво помагало – гледаш филми по темата, която те интересува, намираш по-лесно ресурси и т.н. Но в самата си основа, развитието на твоето умение за твоето изкуство не зависи от никакви технологии. Ако зависеше, сега всички щяхме да пишем по-добре от Шекспир, който е нямал интернет.

КАК СЕ ВИЖДАШ СЛЕД ДЕСЕТ ГОДИНИ?

Влюбен.КОЙ СИ МЕЧТАЕШ ДА АПЛОДИРА ТВОРБИТЕ ТИ?

Да мечтаеш за аплодисменти ми се струва някак дребно.

КОЙ Е ПОСЛЕДНИЯТ ПРОЕКТ, ПО КОЙТО РАБОТИ?

Един сценарий с моите колеги. Иначе, в личните ми проекти – подготвям  нови неща. Две нови книги.

ПРОТОТИП НА КАКВО БИ ИСКАЛ ДА СЪЗДАДЕШ?

Нали се опитват да създадат софтуер, който да пише стихове? Ако мога, бих създал прототип на програма, която никога, при никакви обстоятелства НЕ би писала стихове.

 

Текст и снимки: Прожектор Плюс и личен архив