ДИНА СТОЕВ   

Роден през 1994 в София, Дина Стоев завършва магистратура по живопис в Националната художествена академия в ателието на професор Андрей Даниел през февруари тази година.

За 13-та поредна година Експресбанк подкрепя млади артисти, които завършват Националната художествена академия като ги изпраща на творчески престой в една от най-известните академии в света - Сите Ентернасионал дез`ар в Париж. Един от четиримата избрани творци е Дина Стоев

Базираната на дигитална фотоманипулация и колаж фигуративна живопис на младия артист прави впечатление със смелите си автобиографични елементи и размиването на границата между фикция и реалност.

КОЙ СИ ТИ И КОЯ Е ТВОЯТА СЦЕНА? 

Засега се занимавам предимно с живопис, но имам интерес и към видеото и инсталацията. Дотолкова доколкото се радвам на различни медии в изкуството обаче, си мисля, че сцената ми може да е малко по-широка. Ако и често да съм в публиката.   

ЗАЩО ИЗБРА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО? 

Допада ми фактът, че образите предават информация по един много директен начин. Виждаш това, което виждаш. Безкрайно любопитно е, че могат да бъдат лишени от контекст, от времева продължителност, от думи, а същевременно да са толкова конкретни и то без тази конкретика да е обвързана задължително с яснота. Разбира се, изобразителното изкуство не е единственото художествено направление, което се ползва от тези характеристики на образа. Но до момента живописта, се оказва най-подходяща за мен, защото има голям диапазон от изразни средства и не ме задължава да ползвам реалността точно такава, каквато изглежда. 

КОЙ Е ЛЮБИМИЯТ ТИ ИНСТРУМЕНТ?

Сюжетът. И цветът, ако са ми позволени два. 

КОЯ Е НАЙ-ВЛИЯТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ В ТВОЯТА СФЕРА?

Не мисля, че бих могъл да отговоря на това. Дори не мога да определя какви са границите на въпросната сфера – невъзможно ми е да мисля за живописта като отделна от другите визуални медии. Има толкова много автори, които ползват образа по неповторим и запомнящ се начин, и силно са повлияли хиляди други, че никога не бих могъл да се спра на един.   

КАК ТОВА, КОЕТО ОБИЧАШ ДА ПРАВИШ И ТОВА, С КОЕТО СЕ ИЗДЪРЖАШ, СЕ ПРЕСИЧАТ В ЖИВОТА ТИ? 

Засега не се. И може би това не е лошо. 

ЗА КАКВО НАЙ-ЧЕСТО ТЕ КРИТИКУВАТ?

Говоря твърде много понякога. 

ГОРДЕЕШ СЕ НАЙ-МНОГО СЪС…

Концепцията за гордост в този смисъл ми е леко чужда. Горделив човек съм. Но не се гордея с конкретни неща, по-скоро им се радвам и се старая да съм благодарен. Има много обстоятелства, които не зависят от мен и няма как да се гордея с тях. Но наистина съм благодарен на хората, които умишлено се стараят животът ми да е по-хубав и се радвам на резултатите от това.

СПОМЕНИ ТРИ ИМЕНА, КОИТО ТЕ ВДЪХНОВЯВАТ?

Едвард Мунк, Марк Ротко и Франц Кафка.

КОЛКО ВАЖНИ СА ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗА ТВОЕТО ИЗКУСТВО? 

Доста. Първо и преди всичко като източник на информация. Не по-малко важни са и в ролята си на инструмент. Често обработвам дигитално образи като отправна точка за картините си. 

КАК СЕ ВИЖДАШ СЛЕД ДЕСЕТ ГОДИНИ? 

Надявам се да съм жив и здрав, да съм около хората, които обичам, и да продължавам да се занимавам с изкуство.  

КОЙ СИ МЕЧТАЕШ ДА АПЛОДИРА ТВОРБИТЕ ТИ?

Да аплодира, не знам. Но ми се ще някой ден идните поколения да виждат нещо ценно в тях. 

КОЙ Е ПОСЛЕДНИЯТ ПРОЕКТ, ПО КОЙТО РАБОТИ?

Дипломната защита към магистратурата ми.

ПРОТОТИП НА КАКВО БИ ИСКАЛ ДА СЪЗДАДЕШ? 

Звучи малко налудничаво, но често ми се иска да имам под ръка инструмент за тотална емпатия. Мисля си, че би ни било полезно да усетим другите точно така, както се усещат те. Но май не искам да го създавам аз, струва ми се твърде отговорно.