ДИАНА ЙОРДАНОВА   

Родена през 1983, Диана Йорданова гордо носи титлите режисьор и пътешественик и истински вярва в предопределеността и в нарочната последователност на случайностите в живота. Мечтае да снима повече филми за отбрана публика, но не и само за собствена консумация. Темите, които я занимават са самотата, емпатията и приликите между хората, обича лошото време, да прави списъци и крем карамел.

Диана е дипломиран маркетолог и ПР специалист, но истинската ѝ страст е киното. Завършва магистратура в Нов български университет в Майсторския клас на светилото проф. Георги Дюлгеров. В портфолиото ѝ вече има няколко реклами, късометражни и документални филми. Вижте трейлъра на късометражния филм на Диана Йорданова, с който се дипломира Внезапно и аз усещам вятъра“ и прочетете останалото за нея тук. 

КОЙ СИ ТИ И КОЯ Е ТВОЯТА СЦЕНА? 

Мисля, че съм едновременно и изгубен, и намерен човек, разказвач на истории в картинки. Правя филми за обективната реалност и субективните преживявания. Мислим си, че сме различни хора и всеки е уникален, сам по себе си. Аз пък откривам приликите. Всяка емоция и преживяване, които съществуват, вече са били привилегия на друг. Затова търсиш бял кон или ревеш, като гледаш филм. 

ЗАЩО ИЗБРА РЕЖИСУРАТА?

Станах режисьор, защото веднъж си зададох въпроса „Какво щеше да бъде, ако бях режисьор?“. Ако се вгледаме внимателно, ще открием последователност на случайностите в живота.

КОЙ Е ЛЮБИМИЯТ ТИ ИНСТРУМЕНТ?

Правя си списъци. Много съм разсеяна и имам списък за всеки ден. Да купя мляко, да си запиша час за мамолог, да полея цветята, да си допиша сценария. Моите списъци казват всичко за мен. Ако някой ден си изгубя ума, ще нося сако с бележки, хванати с безопасна игла. Винаги съм била книжен плъх. 

КОЯ Е НАЙ-ВЛИЯТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ В ТВОЯТА СФЕРА?  

Зрителите са английската кралица, първите хора на Луната, властелини на пръстена и диетичната Кока Кола. Зрителят е Светая Светих. Не се възприемам като масов артист и ако не ме харесват навсякъде, това ме ласкае. 

КАК ТОВА, КОЕТО ОБИЧАШ ДА ПРАВИШ И ТОВА, С КОЕТО СЕ ИЗДЪРЖАШ, СЕ ПРЕСИЧАТ В ЖИВОТА ТИ? 

Ако трябва да продавам домати този месец, ще ги продавам и ще напиша история за жена с розова рокля и къса коса, която продава домати. И, после ще има филм за един пазар и една жена. По този начин е свързано всичко. Работя маркетингови проекти и от това се издържам. Междувременно снимам и филми. Така, имам възможност да правя това, което искам и по начина, по който ми харесва. Гладна мечка хоро не играе, но понякога снима филми. 

ЗА КАКВО НАЙ-ЧЕСТО ТЕ КРИТИКУВАТ? 

Критикуват ме, че съм крива и нямам търпение. И, двете са верни. Но критиката на другите е нищо, сравнена със самокритиката. Аз съм абсолютен унищожител, максималист и самокритик. Едвам се понасям.  

ГОРДЕЕШ СЕ НАЙ-МНОГО СЪС… 

Гордея се най-много с пълнените си чушки, с това, че мога да не спя по два дни и че, все още някой ме обича. Не бъркам живота с филм. Макар, че аз съм във филм. Има много повече неща, с които не се гордея, но благодаря, че не питате. 

СПОМЕНИ ТРИ ИМЕНА, КОИТО ТЕ ВДЪХНОВЯВАТ? 

Алехандро Ходоровски, защото филмите му са изобразително изкуство. Скулпторът Роден, защото е противоречива личност. Джон Ленън, защото заради него съжалявам, че не съм се родила по-рано. 

КОЛКО ВАЖНИ СА ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗА ТВОЕТО ИЗКУСТВО? 

Аз съм ужасно старомодна, но нямам нищо против технологиите. Даже мисля, че можеш да използваш всички нови неща по старомоден начин. Не обичам специалните ефекти, предпочитам нещата да са истински. Но, това ограничава, а ограничението е мръсна дума. Затова – мир, любов и sfx.

КАК СЕ ВИЖДАШ СЛЕД ДЕСЕТ ГОДИНИ? 

Времето е много относително нещо. Нужно е по-малко от секунда, за да се влюбиш. Един час и 20 мин са достатъчни да приготвиш крем карамел. 1/3 от живота е сън. Десет години са чак след десет години. Доста любов, много спане и крем карамел има до тогава.

КОЙ СИ МЕЧТАЕШ ДА АПЛОДИРА ТВОРБИТЕ ТИ?

Искам обикновеният човек да ходи на кино и да си тръгва усмихнат. Да е станал по-богат. Да е забравил всичко друго. Да си е помечтал. Искам непознатият в киното да ми се е усмихнал. Който и да е той. 

КОЙ Е ПОСЛЕДНИЯТ ПРОЕКТ, ПО КОЙТО РАБОТИ?

Снимах социална кауза на Уницеф, история за младите булки. Имаше сцена на открито и валеше дъжд като из ведро. Наистина няма нищо по-хубаво от лошото време. Сватба на улица, мокри хора танцуват и пият ракия, булката трепери от студ, а на мен и без това ми беше нужен измъченият ѝ образ. Мисля, че бих снимала документален филм за децата, които спират да бъдат деца много рано. Стават съпруги и майки. Има неща, за които трябва да се говори и да се сочи с пръст. 

ПРОТОТИП НА КАКВО БИ ИСКАЛА ДА СЪЗДАДЕШ? 

Скоро едно момиченце на девет години ми прочете свой разказ. Обикновена история с прости и кратки изречения. Пише, как тя и нейна приятелка отиват на кино. Гледат хубав филм и после се прибират у дома. Краят на разказа беше „Спим и сънуваме“. Това деветгодишно момиче е казало всичко. Искам да снимам филми, които сънуваме. Нищо повече. 

Повече за Диана Йорданова и последните ѝ проекти, търсете тук:

www.instagram.com/onedianainwonderland, www.facebook.com/diana.mincheva и vimeo.com/user62674016